Морис Льоблан - Тайнственото око

Изминаха се пет дълги дни, които не му донесоха нищо ново. Призори на шестия ден Добрек прие някакъв господин. Това бе депутатът Лайбах, който също като предишните си колеги напразно пълзя в краката на депутата и в края на краищата му даде двадесет хиляди франка.

Минаха още два дни. Към два след полунощ Люпен, който бе притаил дъх на площадката на втория етаж, чу скърцането на вратата, която водеше от гостната в градината В тъмнината той успя да различи две лица, които се качиха по стълбите и се спряха на първия етаж, където бе стаята на Добрек.

Какво ли правеха там? В тази стая не можеше да се влезе, защото всяка вечер Добрек я залостваше здраво. На какво се надяваха?

Долу се вършеше някаква работа, Люпен различи глух шум. До него достигнаха откъслечни думи:

— Работи ли?

— Да, чудесно. Но по-добре е да отложим за утре, защото…

Люпен не чу края на изречението. Тайнствените посетители пипнешком се оттеглиха. Вратата след тях се затвори, а малко подир това хлопна и градинската порта.

„Все пак това е любопитно — помисли Люпен. — В тази къща, където Добрек тъй грижливо крие мърсотиите си и не без основание се пази от шпионаж, в тази къща всички проникват като във воденица. Мен ме пуска Виктория, тайните агенти на префекта ги въвежда портиерката. Кой помага на другите? Нима те могат да действуват сами? Каква смелост! Какво познаване на обстановката!…“

По пладне, докато Добрек го нямаше, той разгледа вратата на долния етаж Веднага разбра всичко. Част от долните дъсчици на вратата се държеше само на две едва забележими места. Значи едни и същи хора бяха действували тук и на улица Шатобриан.

Люпен констатира също така, че тази работа е била направена много по-рано и че, както в неговата квартира, отворът предварително е изрязан, с оглед на по-благоприятни обстоятелства или непосредствена необходимост от влизане в стаята.

Денят, прекаран от Люпен в работа, бе на привършване. Но той щеше да узнае всичко! Щеше да разбере не само как противниците му използуваха тези отвори, но и кои именно бяха те. Той щеше да се сблъска с деятелните си съперници.

Попречи му нещо непредвидено. Вечерта Добрек, който още от обяд се оплакваше от преумора, се върна в десет часа. Както никога, той сложи резе на вратата на гостната. Щяха ли да могат нощните посетители да проникнат в такъв случай до стаята му?

След като Добрек изгаси лампата, Люпен почака около час, сетне за всеки случай, закрепи въжената стълба и зае поста си на площадката на втория етаж.

Не се наложи да чака дълго. „Онези“ дойдоха един час по-рано от миналата нощ и се опитаха да отворят вратата на гостната. Опитът беше несполучлив. Настана пълна тишина. Люпен беше решил, че похитителите вече са се отказали от намеренията си, когато нещо го накара да трепне. Някой се движеше, без с нищо да издава своето присъствие. Той нямаше да забележи това, до такава степен стъпките на това същество чезнеха в мекия килим на стълбите Но перилата, които държеше самия Люпен, бяха трепнали. Някой се качваше.

Неприятно чувство беше обзело Люпен. Той не чуваше нищо. Трептенето на перилата му подсказваше, че някой се приближава към него, но за усещането му не се получаваше никакво потвърждение. Все пак, някой се движеше. Възможно ли бе Люпен да изпадаше в халюцинация?

Това не продължи много време. Една странна подробност внезапно го порази. Стенният часовник беше ударил два часа. По звъна Люпен успя да отгатне, че това бе часовника в стаята на Добрек. Звукът обаче бе тъй ясен, сякаш между часовника и Люпен нямаше стена.

Той бързо се спусна по стъпалата и се приближи до вратата. Тя беше затворена, но долу в левия ъгъл имаше празнина. Отворът се беше образувал от липсващите дъсчици.

Люпен се уплаши. В този момент Добрек се обърна в кревата и продължи равномерното си похъркване. Люпен много ясно долови шумоленето на пребърквани дрехи. Нямаше никакво съмнение, че тайнственият посетител бе вътре и препипваше дрехите на Добрек до леглото.

„Надявам се, че работата ще се поизясни поне малко — помисли Люпен. — Но, дявол да го вземе, какво е това същество, как се е вмъкнало вътре в този тесен отвор?“

Нито за миг през главата му не мина мисълта, че след малко пред очите му щеше да се разкрие една проста истина, една очевидна и простичка истина.

Неприятелят на Добрек и противникът на Люпен в този момент щеше да бъде разобличен. Люпен беше на пътя му! Той щеше на свой ред да вземе задигнатата от спящия Добрек плячка.