Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

— Замесен ли си в това? — настойчиво попита той с обвинителни нотки в гласа. — Съучастник ли си му?

— Какво говориш, по дяволите? — отвърна санитарят, а бузите му се зачервиха още повече. Начинът, по който охранителят го гледаше, го вбеси допълнително и от това той звучеше отбранително, несигурно. Санитарят се обърна към охранителя.

— Бекър, нали не вземаш думите му на сериозно? Знам как да измеря един пулс и на носилката лежи вкочанен труп.

— Покажи ни — мрачно нареди Амблър и ги поведе обратно към каютата. Местоимението ни носеше голяма сила, то косвено чертаеше граница между мъжа, когото обвиняваше, и останалите. Амблър трябваше да ги разконцентрира, трябваше да подклажда разногласие, съмнения. В противен случай подозренията щяха да се насочат към него.

Погледна назад и видя, че охранителят върви зад него, извадил пистолета си от кобура. Тримата мъже заобиколиха напречните платформи и продължиха към каютата. Санитарят отвори вратата и после възкликна с шокиран глас:

— Какво, за Бога…

Другите двама надникнаха вътре. Носилката лежеше накривена, пристягащите ленти бяха разлепени. Тялото беше изчезнало.

— Лъжливо лайно такова — избухна Амблър.

— Не разбирам — промълви санитарят с разтреперан глас.

— Е, мисля, че ние останалите разбираме — каза Амблър с леден тон. Ловкото влияние на граматиката — колкото по-често използваше първо лице множествено число, толкова повече се увеличаваше авторитетът му. Той хвърли бегъл поглед на шкафа за инструменти с надеждата, че никой няма да забележи как се е издуло плъзгащото се резе под напора на едва затворената врата.

— Искаш да ми кажеш, че един труп просто е излязъл оттук? — сопна се късо подстриганият охранител и се обърна към къдрокосия южняк, като държеше твърда ръка върху пистолета си.

— Може би просто се е изсулил от носилката и е отишъл да поплува — присмехулно рече Амблър. Разработвай сценария си, не ги оставяй да мислят в друга посока. Не бихме могли да чуем, а в тази мъгла нямаше и как да видим. До брега остават три мили, не е кой знае какво усилие, ако кръвта ти кипи. Типично поведение за трупове, нали?

— Това е лудост — запротестира санитарят. — Нямам нищо общо с това! Трябва да ми повярвате. — Формата на отричане беше автоматична, но ефективно затвърди жизненоважния елемент на твърдението: че беглецът е мъжът на носилката.

— Предполагам сега вече се досещаме защо беше толкова подразнен, че ме накараха да ви придружа — каза Амблър на охранителя, достатъчно високо, за да надвика шума на мотора. — Слушай, по-добре съобщи за инцидента възможно най-бързо. Аз ще държа заподозрения под око.

Охранителят изглеждаше объркан и Амблър можеше да разчете противоречивите импулси, изписани на лицето му. Затова се наведе и поверително заговори на ухото му.

— Знам, че нямаш нищо общо с това — каза Амблър. — Ще се постарая този факт да е достатъчно ясен в доклада ми. Няма за какво да се тревожиш. — Предаденото послание не се криеше в съдържанието на думите. Амблър идеално осъзнаваше, че не се обръща към притесненията на охранителя — на него все още не му беше хрумнало, че някой може да го заподозре в съучастничество при бягство от строго охранявано съоръжение. Но вдъхвайки му увереност по този въпрос и говорейки за „доклада си“, Амблър едва доловимо установяваше авторитета си: човекът в гълъбовосивата униформа сега представляваше официалната власт, процедурата, дисциплината на заповедта.

— Разбрано — отвърна охранителят и погледна Амблър за успокоение.

— Дай ми пистолета си, а аз ще държа под око този субект — каза Амблър с равен тон. — Но ти трябва да съобщиш за това по радиото незабавно.

— Веднага — потвърди охранителят. Амблър виждаше, че мъжът изпитва пристъпи на тревога, докато събитията — смайващи, необичайни събития — прегазваха нормалната му предпазливост. Преди да подаде заредения си Хеклер и Кох Р7 на мъжа в сивата униформа, той се поколеба за миг. Но само за миг.

Ленгли, Вирджиния

Дори и след почти три десетилетия служба Клейтън Кейстън все още се наслаждаваше на дребните детайли в комплекса на ЦРУ — скулптурата в двора, известна като Криптос — S-образен меден лист с перфорирани в него букви, изработен в сътрудничество между скулптор и криптограф от управлението. Или барелефът на Алън Дълес на северната страна, под който бяха гравирани красноречивите думи „Паметникът му е навсякъде около нас“. Но не всички скорошни нововъведения бяха така приятни. Централният вход на агенцията всъщност беше фоайе към така наречения първоначален главен щаб — беше станал „първоначален“, когато през 1991 г. завършиха новия главен щаб и според номенклатурните порядки вече нямаше нищо, което да се нарича просто главен щаб. Човек трябваше да избира между първоначалния и новия из шестетажните офис сгради, пръснати по хълма. За да се стигне до централния вход на новия главен щаб, трябваше да се отиде до четвъртия етаж. Всичко това беше доста непрактично, което според неговите възгледи по принцип не беше препоръчително.