Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Амблър осъзна, че появявайки се на това място, беше позволил на желанията си да потиснат добрата му преценка. Не можеше да си позволи повече грешки.

Мисли, трябваше да мисли .

Или по-точно, трябваше да чувства .

След две десетилетия като оперативен агент Амблър беше принуден да усъвършенства начините на бягството и спасението. Това беше втората му природа. Но подходът му не включваше логически решетки, „дървета на решението“ или други безплодни механизми, които инструктори понякога пробутваха на новаците. Предизвикателството беше да почувстваш изхода от ситуацията, да импровизираш според необходимостта. Да постъпиш другояче означаваше да пропаднеш в коловоза на рутината, а всичко, което беше рутина, можеше да бъде предвидено и пресечено от противниците.

Амблър огледа улицата пред „Баскертън Тауърс“. Триточковата блокада беше стандартна процедура — отрядът сигурно се беше разположил от двете страни на сградата, преди микробусът да спре отсреща. И наистина Амблър видя въоръжени мъже, някои в униформа, други не, да настъпват към сградата от две посоки с целеустремената крачка на опитни агенти по залавянето. Сега какво? Можеше да се стрелне във фоайето и да търси заден изход. Но ходът му щеше да е предвиден и вече сигурно бяха взети предохранителни мерки. Можеше да изчака минаваща групичка пешеходци, да се присъедини към тях и да се опита да надбяга мъжете, разположени от далечния край на сградата. Но и този ход криеше опасности. Спри да мислиш , застави се Амблър. Това беше единственият начин да ги надхитри.

Впил очи в мъжа с късата карабина, който бързаше през булеварда, Амблър се опита да види всеки детайл от лицето му, независимо че ръмежът се превръщаше в силен дъжд. И после реши да предприеме най-опасния от всички възможни ходове.

Той затича право срещу мъжа.

— Какво ви забави толкова дълго? — кресна му Амблър. — Размърдайте си задниците, да ви вземат мътните! Измъква се! — Той се извъртя и енергично размаха палец към фоайето на „Баскертън Тауърс“.

— Пристигнахме възможно най-бързо — отвърна мъжът с карабината. Другите двама притичаха покрай Амблър и сега той видя, че носят тактически пистолети 45-и калибър с по дванадесет патрона в пълнителя. Това беше голяма огнева мощ за залавянето на един човек. Ако се приемеше, че заповедите бяха за залавяне.

Амблър закрачи тежко към спрелия от другата страна на улицата микробус. Пътниците му се бяха разпръснали около фоайето на „Баскертън Тауърс“, щеше да им отнеме съвсем кратко време да осъзнаят грешката си.

Амблър се приближи към вратата на шофьора, отвори портфейла, който принадлежеше на надзирателя от остров Париш, и го вдигна за секунда към шофьора, сякаш да се идентифицира. Беше твърде далеч, за да се види какво показва, авторитетният жест трябваше да е достатъчно убедителен. Докато шофьорът отваряше прозореца, Амблър се опита да го прецени. Очите на мъжа бяха невъзмутими, бдителни, а вратът му къс и мускулест: щангист.

— Получихте ли промените в заповедта? — настойчиво попита Амблър. — Да се убие, а не да се залови. И какво ви забави толкова? Ако бяхте на място минута по-рано, вече щяхме да сме приключили.

Шофьорът остана безмълвен за момент. После погледът му стана още по-твърд.

— Онова, което ми показахте? Не можах да го видя. Внезапно Амблър почувства как огромната, тежка ръка на мъжа сграбчва дясната му китка.

— Казах, че не можах да го видя. — Гласът на шофьора беше нисък, заплашителен. — Покажете ми го отново.

С лявата си ръка Амблър посегна към якето си за пистолета, който беше отнел от охранителя на моторницата, но шофьорът беше превъзходно обучен, с бързи като светкавица рефлекси — той смазващо удари оръжието със свободната си ръка и го запрати високо във въздуха. Амблър трябваше да действа мигновено. Той силно изви китката си, издърпа я към тялото си и до нивото на раменете си, а после остро я спусна надолу, използвайки предмишницата си като лост, и смаза ръката на шофьора в ръба на ниско спуснатия прозорец.

Шофьорът изскимтя, но не го пусна. Хватката му беше като от стомана. С другата си ръка вече тършуваше за отделението под таблото, където без съмнение имаше някакво оръжие.

Амблър отпусна дясната си ръка и позволи на шофьора да го издърпа донякъде в кабината. После с другата си ръка прониза ларинкса на мъжа със старателно прицелен удар.

Шофьорът го пусна и се наведе напред, задърпал яката си с две ръце. Бореше се за въздух — счупеният хрущял възпрепятстваше притока. Амблър отвори вратата и издърпа шофьора от мястото му. Мъжът направи няколко крачки и се сгромоляса на земята.