Робърт Лъдлъм - Предупреждението на Амблър

Но Амблър виждаше, че все още и през ум не й минава мисълта, ни най-малкото подозрение, че той разкрива себе си истински само с други млади мъже.

Интернет кафенето беше там, където Амблър си го спомняше, близо до 17 улица и църквата, три пресечки източно от кръстовището. Той откри компютър, който му позволяваше добър изглед през прозореца, вече нямаше да позволи да го сварят неподготвен. С няколко удара по клавиатурата на екрана се появи събирателната база данни, координирана от Министерство на правосъдието за употреба от всички федерални агенции, ангажирани с упражняването на закона. Смътно припомнените пароли все още функционираха, с радост установи той. Написа пълното си име, Харисън Амблър, във вътрешната търсачка — искаше да види какво ще изскочи срещу името му. След няколко секунди се появи съобщение.

Няма сведения за Харисън Амблър.

Това беше странно, всички федерални служители, дори и онези, които вече не фигурираха във ведомостите, бяха поне формално изброени в списъка. И макар идентичността му като агент на „Консулски операции“ да беше по необходимост отстранена от подобни бази данни, цивилната му работа за прикритие в Държавния департамент беше публично достояние.

Той с раздразнение отвори уебстраницата на Държавния департамент и премина отвъд защитната стена към достъпна само с парола, макар и нискосекретна вътрешна база данни. Трябваше да бъде проста работа да удостовери цивилната си длъжност. В продължение на години Амблър обясняваше, когато го попитаха, че е служител от средно ниво в Държавния департамент и че работи в бюрото за култура и образование. Това беше тема — „културна дипломация“, „приятелство чрез образование“ и така нататък, — която можеше съвсем откровено да развива часове наред, ако се наложеше. Без значение, че тя нямаше нищо общо с истинската му кариера.

Често се чудеше какво би се случило, ако дадеше искрен отговор на въпроса с какво се занимава, зададен му на някое парти. Аз ли? Работя за ултрасекретно подразделение на вече секретна разузнавателна служба, наречена „Консулски операции“. Програма за специален достъп, включваща около двадесет и пет правителствени служители. Казва се Отдел за политическа стабилизация. С какво точно се занимава? Ами, с много неща. Често означава да убиваш хора. Хора, за които се надяваш, че са по-лоши от хората, които спасяваш от тях. Но, разбира се, невинаги можеш да си сигурен. Да ви донеса още едно питие?

Той написа името си в базата данни на Държавния департамент, кликна „търси“ и зачака резултата в продължение на няколко дълги секунди.

Служител Харисън Амблърне е открит. Моля, проверете правописа и опитайте отново.

Очите му се извърнаха към прозореца, който гледаше към улицата, и макар там да не се забелязваше необичайна активност, той почувства как по тялото му избива студена пот. Той премина към страницата на Социалното осигуряване и отново потърси името си.

ХарисънАмблър не е открит.

Нямаше логика! Той методично извикваше други бази данни, провеждаше търсене след търсене. Всяко от тях произвеждаше влудяващ рефрен, различни вариации на отрицателен резултат.

Търсенето ви не съвпадна с никакви документи. Не беше открит запис за Харисън Амблър. Харисън Амблърне е намерен.

Половин час по-късно беше преровил повече от деветнадесет федерални и щатски бази данни. Напразно. Сякаш никога не беше съществувал.

Лудост!

Като далечна сирена в главата му зазвучаха гласовете на различните психиатри от остров Париш с техните изопачени диагнози. Това бяха глупости, разбира се, пълни глупости. Трябваше да бъдат. Той знаеше кой точно е. Спомените за живота му преди периода на задържането му бяха живи, ярки, последователни. Наистина това беше необичаен живот — оплетен в необичаен занаят, — но беше единственият, който беше водил. Трябваше да има някакво объркване, някаква техническа грешка, беше сигурен в това.

След като натисна клавишите в друга последователност, бе възнаграден от поредния нулев отговор. И започна да се пита дали сигурността не се беше превърнала в лукс. Лукс, който той не можеше повече да си позволи.

Бяла кола, не, бял микробус, който се движеше твърде бързо, по-бързо от останалия трафик, изведнъж изскочи през очите му. А после друг. И трети, който спря точно пред кафенето.

Как го бяха локализирали толкова бързо? Ако интернет кафенето имаше регистриран ай пи адрес на частната си мрежа, а в базата данни на Държавния департамент имаше инсталиран дигитален прихващач, собственото му търсене сигурно го беше активирало и беше разкрило физическия адрес на мрежовото устройство, което беше използвал.