Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Не знаеше клетият пан Михал, че има по-силен и по-стар закон от всички човешки закони, по силата на който сърцето трябва и върви само подир любовта, а престане ли да обича, то вече само затова си позволява и най-голямото вероломство, макар често пъти така невинно, както невинно гасне лампата, в която маслото е изгоряло.

Но Володиовски не знаеше това, та прегърна коленете на Кшиша и я молеше и настояваше, а тя му отговаряше само с потоци от сълзи, защото тъкмо със сърцето вече не можеше да отговори.

— Кшиша — каза най-сетне рицарят, като ставаше, — моето щастие може да потъне в сълзите ти, а аз не те моля за това, а за спасение!

— Не ме питай за причините, ваша милост! — отвърна Кшиша разридана. — Не ме питай за основанията ми, така трябва да бъде и другояче е невъзможно. Аз не съм достойна за такъв човек като ваша милост и никога не съм била достойна… Зная какво зло правя на ваша милост и от това толкова ужасно ме боли, че не мога да си намеря място!… Зная, че съм несправедлива… О, велики Боже, сърцето ми се къса! Прости, ваша милост, не ме напускай гневен, прости ми, не ме проклинай!

При тия думи Кшиша се хвърли на колене пред Володиовски.

— Зная, че ти правя зло, но те моля, ваша милост, за прошка и снизхождение.

Тук тъмнокосата главица на Кшиша се наведе чак до пода. Володиовски в миг вдигна насила горкото разплакало момиче и го настани отново на софата, а сам започна да се разхожда като замаян по стаята. Понякога спираше внезапно и слагаше длани до челото си, после отново почваше да се разхожда, накрай застана пред Кшиша.

— Дай на себе си време, а на мене някаква надежда — каза той. — Помисли, че и аз не съм от камък. Защо ме гориш с нажежено желязо без никаква милост? Дори да бях не знам колко търпелив, пак ще ме заболи, когато кожата зацвърчи… Аз дори не мога да кажа колко ме боли!… За Бога, не мога!… Аз съм, виждаш ли, прост човек и годините ми минаха във войни… О, за Бога! О, Исусе! Ето ние се бяхме обичали в същата тая стая! Кшишка! Кшишка! Мислех, че ще бъдеш моя навеки — а сега нищо, нищо? Какво е станало с тебе? Кой ти промени сърцето? Кшиша, нали аз съм все същият!… А не знаеш ли, че за мене това е по-тежък удар, отколкото за другиго, тъй като аз вече загубих една любима… Исусе, какво да й кажа, за да трогна сърцето й?… Човек само се мъчи — и толкова. Остави ми поне надежда! Не ми отнемай всичко изведнъж!…

Кшиша не отговори нищо, само все по-силно ридание я разтърсваше, а малкият рицар стоеше пред нея, като отначало въздържаше мъката си, а после страшния си гняв и когато го преодоля в себе си, повтори:

— Остави ми поне надежда! Чуваш ли?

— Не мога, не мога! — отговори Кшиша.

При тия думи пан Володиовски отиде при прозореца и долепи глава до студеното стъкло. Дълго време стоя така неподвижен, накрай се обърна, пристъпи няколко крачки към Кшиша и каза много тихо:

— Остани със здраве, ваша милост панно! Аз нямам работа тук. Дано да ти бъде толкова добре, колкото на мене ще ми бъде зле. Знай, че с уста ти прощавам веднага, а ако даде Бог, ще ти простя и със сърце… Само че имай повече милост над хорските мъки и не обещавай втори път. Няма какво, не ще намеря щастие в тоя дом!… Остани със здраве!

Той каза това, мустачките му трепнаха, поклони се и излезе. В съседната стая намери пани и пан Маковецки и Заглоба, които веднага скочиха, сякаш искаха да го питат, но той само махна с ръка.

— Нищо не излезе! — каза той. — Оставете ме на мира!… От тази стая тясно коридорче водеше към неговата; там Баша препречи път на малкия рицар при стълбището за стаята на девойките.

— Дано Бог утеши ваша милост и да промени сърцето на Кшиша! — извика тя с разтреперан от сълзи глас.

Той мина покрай нея, без дори да я погледне и без да каже нито дума. Внезапно го обзе безумен гняв, горчивина се надигна в гърдите му и тогава той се обърна, изправи се пред невинната Баша с променено и пълно с хаплива подигравка лице.

— Ти, ваша милост панно, обещай ръката си на Кетлинг — каза той хрипкаво, — накарай го да се влюби, а после стъпчи, разкъсай сърцето му и иди в манастир!

— Пане Михале! — извика Баша слисана.

— Наслади се, опитай целувките, а после върви да се каеш!… Дано чумата ви изтръшка!…

Това вече преля чашата за Баша. Само Бог знаеше колко себеотрицание имаше в пожеланието, което изказа на Володиовски: Бог да промени сърцето на Кшиша — и за всичко това той й се отплати с неоснователно обвинение, с подигравка, с обида точно в момента, когато тя беше готова да даде кръвта си, за да утеши този неблагодарник.