Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

А неговото сърце веднага се препълни с любов, безпокойство и възхищение при вида на това нежно лице, което блестеше като чудотворна икона; при вида на тази стройна и любима фигура, от която още лъхаше топлината от неотдавнашния сън; развълнува го дори нейното смущение и боязънта, която се отразяваше по лицето й.

„Мое цветенце скъпо! — помисли той в душата си. — От какво се страхуваш? Ами че аз бих дал живота и кръвта си за тебе…“

Но не каза това на глас, само притискаше островърхите си мустаци толкова дълго и силно към нейните атлазени ръце, та чак червени следи остави по тях.

Като гледаше всичко това, Баша нарочно спусна напред русата си коса, за да не забележи никой вълнението й, но в тоя момент никой не й обръщаше внимание; всички гледаха оная двойка и настана неприятно мълчание.

Пръв го прекъсна пан Михал.

— Нощта ми мина в тъга и тревога — каза той, — защото вчера видях всички освен ваша милост, панно, и такива ужасни вести ми казаха за тебе, че повече ми се искаше да плача, а не да спя.

Като чу тия искрени думи, Кшиша побледня още повече и Володиовски за миг помисли, че тя ще припадне, затова каза бързо:

— Ние ще трябва да си поговорим по тоя въпрос, но сега няма да питам нищо повече, за да се успокоиш, ваша милост панно, и да можеш да дойдеш на себе си. Ами че аз не съм никакъв варварин, нито вълк, а Бог вижда колко добри чувства имам към ваша милост.

— Благодаря! — прошепна Кшиша.

Пан Заглоба, столникът и жена му почнаха непрекъснато да разменят погледи помежду си, сякаш се подканваха да подхванат обикновен разговор, но дълго време никой не можа да добие смелост за това, докато най-после пан Заглоба не се реши.

— Трябва — каза той, като се обърна към събраните — да заминем днес за града. Там вече кипи преди избора като в котел, понеже всеки препоръчва своя кандидат. По пътя ще кажа на ваши милости за кого според мене трябва да дадем гласа си.

Никой не се обади, тогава пан Заглоба плъзна посърнал поглед наоколо, накрай се обърна към Баша:

— А ти, бръмбарче, ще дойдеш ли с нас?

— Ще дойда дори в Рус! — отговори Баша рязко.

И отново настана мълчание. В такива опити за поддържане на разговора, който не искаше да върви, мина цялата закуска.

Най-сетне всички станаха. Тогава Володиовски се приближи веднага до Кшиша и каза:

— Ще трябва да поговоря насаме с ваша милост. После й подаде ръка и я изведе в съседната стая, в същата онази, която беше свидетелка на първата им целувка.

След като настани Кшиша на софата, пан Михал седна до нея и взе да я милва с ръка по косата, както би милвал малко дете.

— Кшиша! — изрече най-сетне той с мек глас. — Мина ли ти вече смущението? Ще можеш ли да ми отговаряш спокойно и с пълно съзнание?

Смущението й беше минало, освен това тя се трогна от неговата доброта, затова за пръв път вдигна към него за малко очи.

— Мога — каза тихо.

— Вярно ли е, че ти си искала да отидеш в манастир? При тия думи Кшиша сложи молитвено ръце и започна да шепне умолително:

— Не ми се сърди, ваша милост, за това, не ме проклинай, но е така!

— Кшиша! — каза Володиовски. — Достойно ли е да се погазва човешкото щастие, както ти погазваш моето? Къде е твоята дума, къде е нашата уговорка? Аз не мога да водя война с Бога, но преди всичко ще ти кажа това, което ми каза вчера пан Заглоба: че расото не може да бъде ушито от несправедливост към човека. С несправедливостта към мене няма да умножиш Божията слава, защото Господ-Бог царува над целия свят; негови са всички народи, негови са сушите и моретата, и реките, и птиците във въздуха, и горските зверове, и слънцето, и звездите; той има всичко, което можеш да си помислиш, и още повече, а аз — само тебе едничка, любима и скъпа; ти си моето щастие, ти си целият ми имот. Нима ти можеш да допуснеш, че Господ-Бог, такъв богаташ, има нужда да изтръгва едничкото съкровище на бедния воин?… Че той в своята доброта ще се съгласи на това, че ще се зарадва, че няма да се обиди?… Виж какво му даваш — себе си! Но ти си моя, защото сама ми обеща, така че ти му даваш нещо чуждо, не твое собствено; даваш му моя плач, моята болка, може би и моята смърт. Нима имаш право на такова нещо? Обсъди това в сърцето и в ума си и най-сетне попитай своята собствена съвест… Защото ако бях те обидил, ако ти бях изневерил в любовта, ако бях те забравил или си бях позволил някакви вини и престъпления — тогава разбирам. Но аз заминах, за да следя ордите, да нападам шайките, да служа на отечеството с кръвта си, със здравето и почивката си, а тебе обичах, по цели дни и нощи мислех за тебе и тъгувах за тебе както елен за вода, както птица за въздух, както дете за майка си и както родител за детето си!… И за всичко това такова посрещане ли ми приготви, такава ли награда?… Кшиша, скъпа, приятелю мой, моя любима избраница, кажи ми, откъде дойде всичко това? Кажи ми твоите основания така искрено, така откровено, както аз ти соча моите основания и моите права; остани ми вярна, не ме оставяй сам-саменичък с нещастието. Ти сама ми даде това право — не ме прави изгнаник!…