Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Но щом се поразвидели и на изток се показа обточената със злато червена ивица на зората, и в двата замъка нададоха тревога. В града всички заспали се събудиха, сънливи тълпи започнаха да се появяват по улиците и да се ослушват внимателно:

— Нападение се готви! — казваха си един на друг и сочеха към замъците.

— А пан Володиовски там ли е? — питаха неспокойни гласове.

— Там е! Там е! — отговаряха други.

А в замъците биеха камбаните на параклисите, освен това от всички страни се чуваше ръмженето на барабани. В утринния здрач, когато градът беше сравнително тих, тия звуци гърмяха тайнствено и тържествено. В същия момент турците засвириха намаз; една музика предаваше звуците на друга и те се носеха като ехо по целия безкраен стан. Поганските мравуняци взеха да се раздвижват около шатрите. При изгряващия ден в полумрака се показваха натрупаните насипи, насипчета и подкопи, които се виеха като дълга линия покрай замъка. Внезапно тежките турски оръдия зареваха по цялата тази линия, скалите на Смотрич им отговориха с гръмко ехо и настана толкова ужасен и страхотен шум, като че ли в небесните хляби се бяха запалили всички мълнии, които се намираха там на склад, и се сриваха на земята заедно със свода от облаци.

Това беше артилерийски бой. Градът и замъците отговаряха мощно. Скоро пушеци заслониха слънцето и целия свят, турските фортификации престанаха да се виждат, не се виждаше и Каменец, а само един сив, грамаден облак, пълен с гръмотевици и трясък.

Но турските оръдия бяха по-силни от градските. Скоро смъртта започна да коси в града. Няколко крепостни оръдия бяха разбити. От прислугата при оръдията загиваха по двама-трима наведнъж. На един отец францисканец, който ходеше по насипите и благославяше оръдията, клинът изпод един топ откъсна носа и част от лицето; край него двама много смели евреи, които помагаха при насочването на оръдията, бяха убити.

Но най-много биеха оръдията в градския шанец. Пан Казимеж Хумецки седеше там като саламандър сред най-големия огън и дим; половината от неговата група беше загинала, останалите почти всички бяха ранени. Той самият онемя и оглуша, но с помощта на полския кмет принуди неприятелската батарея да млъкне поне докато докараха нови оръдия на мястото на старите повредени.

Изтече един ден, втори, трети, а тоя страшен colloquium 249 249 Разговор (лат.). — Бел.прев. на оръдията не преставаше нито за миг. Турците сменяха топчиите си четири пъти на денонощие, но в града едни и същи трябваше да издържат без сън, почти без ядене, полузадушени от дима, мнозина ранени от разпръснати камъни и отломъци от лафетите. Войниците издържаха, но духът на гражданите почна да отслабва. Накрай стана нужда да ги гонят с тояги към оръдията, край които впрочем падаха убити. За щастие вечерта и през нощта на третия ден, в четвъртък срещу петък, най-голямата сила на огъня се обърна срещу замъците.

И двата, но особено старият бяха засипвани с гранати от грамадни мортири, които обаче „нанасяха малки щети, защото в тъмнината всяка граната се забелязва и човек лесно може да й избяга“. Едва на разсъмване, когато хората бяха налегнати от толкова голяма умора, та от нужда за сън не можеха да се държат на крака и падаха подкосени, започнаха да гинат доста.

Малкият рицар, Кетлинг, Мишлишевски и Квашиброцки отговаряха от замъците на турския огън. Подолският пан генерал постоянно се отбиваше при тях и се движеше загрижен всред град от гюллета, но без да обръща внимание на опасността.

Надвечер, когато огънят се засили още повече, пан генерал Потоцки се приближи до пан Володиовски.

— Ваша милост полковник — каза той, — няма да се задържим тук.

— Докато се задоволяват със стрелба — отговори малкият рицар, — ще се задържим, но те ще ни вдигнат във въздуха с мини, защото копаят.

— Дали наистина копаят? — попита генералът неспокойно. На това Володиовски отговори:

— Седемдесет оръдия стрелят и техният грохот е почти непрестанен, но все пак се случват минути на тишина, а когато се утиши, нека ваше достойнство наостри добре ухо и ще чуе.

За такъв момент не трябваше да чакат дълго, още повече и случаят им дойде на помощ. Едно от разрушителните турски оръдия се пръсна. Това предизвика известна бъркотия; от другите окопи изпратиха да питат какво става и последва прекъсване на стрелбата.

Тогава пан Потоцки и Володиовски се приближиха до самия край на един от издатъците на замъка и започнаха да се ослушват. След някое време ушите им доловиха доста ясни звънливи отгласи от кирки, които удряха по скалната стена.