Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Дума да не става! — обадиха се гласове. — Ние не сме дошли тук за преговори!

— Само расото пази тоя привърженик на преговори!

Квашиброцки дори извика:

— В черквата, не в съвета! — и се вдигна врява. Тогава епископът стана и каза със силен глас:

— Аз пръв съм готов да дам живота си за храмовете и за моите овчици и ако споменавам за преговори и бих желал умереност, нека Бог ми е свидетел, че правя това не за да предадем крепостта, а да дадем време на хетмана да събере подкрепления. Името на пан Собески е страшно за поганците и дори той да няма достатъчно сили, стига само да се разгласи широко, че иде — мюсюлманинът веднага ще остави Каменец на мира.

А когато изрече тия думи с толкова внушителен глас, всички замлъкнаха, някои дори се зарадваха, понеже видяха, че епископът не мислеше за предаване. Тогава Володиовски каза:

— Преди да обсади Каменец, неприятелят трябва да сломи Жванец, защото не може да остави зад гърба си укрепен замък. Та с разрешението на пан подолския подкоможи аз се наемам да се затворя в Жванец и да се държа там точно толкова време, колкото епископът възнамерява да спечели с преговори. Ще взема верни хора и докато аз съм жив, дотогава и Жванец ще съществува!

На това всички викнаха:

— Не може така! Ти си необходим тук! Без тебе и гражданството ще загуби дух, и войниците няма да се бият с такава готовност. В никакъв случай не може! Кой има тук по-голяма опитност? Кой запази Збараж! А като се наложи да се излезе в нападение, кой ще предвожда? Ти ще изгориш в Жванец, а ние ще изгорим тук без тебе!

— Командирът разполага с мене — отговори Володиовски.

— В Жванец може да се изпрати някой смелчага, който да им бъде помощник! — обади се подолският подкоможи.

— Нека отиде Нововейски! — обадиха се няколко гласа.

— Нововейски не може да отиде, защото главата му гори — отвърна Володиовски, — той е на легло и не е на себе си.

— Засега нека решим кой къде ще застане и коя порта ще отбранява — обади се епископът.

Всички очи се обърнаха към подолския генерал, той каза:

— Преди да издам съответните заповеди, бих желал да чуя мнението на опитните воини, а понеже военната експериенция на пан Володиовски е най-голяма тук, давам най-напред думата на него.

Володиовски съветваше преди всичко да бъдат подсилени добре замъците, които се намират пред града, защото смяташе, че главният устрем на неприятеля ще се насочи именно срещу тях. Другите подкрепиха становището му. Разполагаха с хиляда и шейсет души пехота, която разделиха така, че дясната страна на замъка зае пан Мишлишевски, лявата — пан Хумецки, прославил се с подвизите си при Хотим. От страната към Хотим, на най-опасното място, застана лично Володиовски, по-долу беше поставен отряд сердюки, страната откъм Зинковице закриваше майор Квашиброцки, юга — пан Вонсович, а страната откъм чифлика — капитан Букар с хората на пан Крашински. Всички те бяха не някакви доброволци, а войници по професия, отлично подготвени и толкова издръжливи в боя, че някои по-мъчно понасяха слънчевата жега, отколкото те — оръдейния огън. Освен това във войската на Жечпосполита, която винаги е била малобройна, те бяха свикнали от млади години да дават отпор на десетократно по-силен неприятел и това смятаха за нещо естествено. Общият надзор над артилерията на замъка беше възложен на красивия Кетлинг, който превишаваше всички по умението си да прицелва оръдията. Главното командване в замъка се възложи на малкия рицар, на когото подолският пан генерал даде свобода да устройва нападения извън крепостта, колкото пъти се яви нужда или удобен случай.

Щом узнаха кой къде ще стои, всички се зарадваха в сърцата си и с възгласи и дрънкане на рапири изявиха своята готовност. Като слушаше всичко това, подолският пан генерал рече на собствената си душа:

„Аз не вярвах, че ще успеем да се защитим, и дойдох тук без вяра, послушал само съвестта си, но кой знае дали с такива войници не ще успеем да отблъснем неприятеля! Тогава славата ще се падне на мене и ще ме обявят за втори Йереми, а в такъв случай какво друго, ако не щастлива звезда ме е довела тук!“

И както по-рано се съмняваше във възможността за отбрана, така сега започна да се съмнява, че Каменец може да бъде превзет, поради което настроението му се повиши и той вече започна по-бодро да се съвещава за защитата на самия град.

Решиха в самия град при украинската порта да застане пан Маковецки с шепата шляхтичи и гражданите поляци, които бяха по-издръжливи в боя от другите, както и с няколко десетки арменци и евреи. Луцката порта беше дадена на пан Гродецки, а командването на артилерията при нея поеха пан Жук и пан Матчински. Охраната на площада пред кметството възложиха на пан Лукаш Джевановски; а пан Хочимирски пое командването на кресливите цигани зад украинската порта. От моста чак до имота на пан Шиницки стражата се командваше от пан Казимеж Хумецки, брат на храбрия Войчех. По-нататък следваха пан Станишевски и пан Марчин Богуш, който щеше да пази ляцката порта, а при бронзовата кула щеше да стои пан Йежи Скажински заедно с пан Яцковски, до самия бялоблоцки отвор. Пан Дубравски и пан Петрашевски поеха отбраната на касапската кула. Големият градски окоп беше поверен на полския кмет Томашевич, по-малкият — на пан Яцковски; издадена бе заповед да се направи и трети, от който по-късно един евреин, опитен топчия, много безпокоеше турците.