Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Тя лично — отговаряха тия, които я познаваха.

Тогава удивление обземаше гражданите, жените, духовниците, войската. С не по-малко удивление гледаха те и „непобедимия“ хрептьовски гарнизон, драгуните, всред които яздеше спокойно, усмихнат, със замаян поглед Нововейски, и страшните лица на разбойниците, превърнати в унгарска пехота. Все пак с Баша идваха неколкостотин чудесни хора, бойци по професия, затова духът на гражданите веднага се повиши.

— Това е необикновена сила, тия ще гледат турците право в очите! — викаха в навалицата.

Някои от гражданите, дори и от войниците, особено от полка на епископ Тшебицки, полк, наскоро пристигнал в Каменец, помислиха, че и самият пан Володиовски се намира в това шествие, та веднага се чуха викове:

— Да живее пан Володиовски!

— Да живее нашият защитник! Най-славният рицар!

— Vivat Володиовски! Vivat!

Баша слушаше и сърцето й се изпълваше с гордост, защото за жената няма нищо по-мило от славата на мъжа й, особено когато тя звучи от устата на хората в големия град.

„Тук има толкова рицари — мислеше Баша, — но за никого другиго не викат, само за моя Михал!“

И самата тя имаше желание да викне заедно с целия хор: „Vivat Володиовски!“ — но пан Заглоба я съветваше да се държи, както прилича на важна особа, и да се кланя на две страни, както правят кралете, когато влизат в столиците си.

Самият той също поздравяваше ту с шапка, ту с ръка, а когато познатите завикаха: „Да живее!“ и в негова чест, той се обърна към насъбрания народ:

— Ваша милост панове! Който е удържал в Збараж, той ще удържи и в Каменец!

Според инструкцията на Володиовски шествието спря пред новопостроения манастир на сестрите доминиканки. Малкият рицар си имаше в Каменец свой собствен дом, но понеже манастирът се намираше на тихо място, до което оръдейните гранати мъчно биха могли да стигнат, смяташе за по-добре да настани в него милата си Башка, още повече че като дарител на манастира очакваше добър прием. И наистина игуменката, майка Виктория, дъщеря на Стефан Потоцки, брацлавски воевода, посрещна Баша с отворени прегръдки. От тия прегръдки тя веднага премина в други, и то крайно обични — на леля Маковецка, с която не се беше виждала от много години. И двете заплакаха, заплака и пан латичовският столник, на когото Баша бе винаги любимка. Едва бяха успели да избършат сълзите на вълнението си, когато дотърча Кшиша Кетлинг и започнаха нови приветствия, после заобиколиха Баша монахини и шляхтянки както познати, така и непознати; това бяха пани Марчинова Богуш, пани Станиславска, пани Калиновска, пани Хочимерска, пани Войчехова Хумецка, жена на пан подолския хоронжи, прочут рицар. Едни, като пани Богуш, разпитваха за мъжете си, други — какво мисли Баша за турското нашествие и дали според нея Каменец ще успее да удържи обсадата.

Баша с голяма радост забеляза, че я смятат за някакъв военен авторитет и очакват от устата й думи на надежда. Затова тя и не я скъпеше.

— Дума да не става — каза тя, — че не ще успеем да се защитим от турчина. Днес-утре или най-късно след няколко дни Михал ще пристигне тук, а щом той се заеме с отбраната, можете да спите спокойно, ваши милости пани, още повече че и крепостта е здрава, от това, слава Богу, разбирам нещичко!

Увереността на Баша вля надежда в женските сърца, а особено ги успокои съобщението, че ще пристигне пан Володиовски. Неговото име беше наистина толкова уважавано, че макар вече да се бе мръкнало, ненадейно взеха да прииждат местните офицери, за да изразят уважението си пред Баша, а всеки от тях веднага след първите поздравителни думи започваше да пита кога се връща малкият рицар и дали наистина възнамерява да се затвори в Каменец. Баша прие само майор Квашиброцки, който командваше пехотата на краковския епископ, пан писаря Жевуски, който след пан Лончински или по-скоро като негов заместник беше начело на полка, и Кетлинг. За други вратите вече не бяха отворени тоя ден, защото пани беше уморена от пътуването, а освен това трябваше да се заеме с пан Нововейски. Тоя нещастен младеж падна от коня пред самия манастир и беше отнесен в килия вече в безсъзнание.

Веднага изпратиха за лекар, за същия, който беше лекувал Баша в Хрептьов; той заяви, че пан Нововейски е заболял от тежка болест на мозъка, и даваше слаба надежда за живота му. До късно вечерта Баша, пан Мушалски и пан Заглоба разговаряха за това събитие и се тревожеха за нещастната съдба на рицаря.

— Лекарят ми каза — рече Заглоба, — че ако остане жив, тогава след успешно пускане на кръв разумът му няма да се побърка и после с по-леко сърце ще понася нещастието.