Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— А като се стигне после до война?

— В генерална битка могат да се бият, но ако се срещнат насаме един срещу друг или се нападат като отделни бойци, тогава ще се поздравят и ще се разделят в мир. А когато единият попадне в плен, другият е длъжен да му подслажда тоя живот, а в краен случай и откуп да даде за него. Ха! Имало е и такива, които и имотите са си делили. Когато въпросът е за приятели или познати, дали да издириш някого или да помогнеш на някого, тогава също побратимите се обръщат до побратими и справедливостта налага да се признае, че никой народ не се държи по-добре от татарите при подобни юраменти 183 183 Клетвени обещания (лат.). — Бел.прев. . Думата за тях е всичко! И на такъв приятел със сигурност можеш да разчиташ.

— А Михал много ли такива приятели има?

— Имам трима силни мурзи — отговори Володиовски, — а единия още от лубнинско време. Веднъж издействах свободата му от княз Йереми. Ага бей се наричаше. Ако трябва сега дори главата си да заложи за мене, ще я заложи. Другите двама също са сигурни.

— Ха! — каза Баша. — Аз бих искала да се побратимя със самия хан и да освободя всички пленници.

— Той не би се противопоставил — каза пан Заглоба, — не се знае само каква награда би поискал от тебе срещу това.

— Извинете, ваши милости — каза Володиовски, — нека се посъветваме какво трябва да правим. Чуйте сега следното: имам сведение от Каменец, че най-късно след две седмици тук ще пристигне Пьотрович с многобройна свита. Той заминава за Крим, за да откупи няколко арменски търговци от Каменец, които били ограбени при смяната на хана и взети в плен. Това се случило и на Сеферович, брат на претора 184 184 Председател на градския съд (в Каменец). — Бел.прев. . Всички те са много заможни хора; няма да се поскъпят за парите и Пьотрович ще замине добре снабден. Никаква опасност не го заплашва, защото преди всичко зимата е близка и не е време за чамбули и, второ, с него отива Навираг, делегат на ечмяджинския 185 185 Глава на армено-грегорианската църква, който е имал седалище в град Ечмяджин. — Бел.прев. патриарх, и двама анардрати 186 186 Арменски духовници. — Бел.прев. от Кафа, които имат пропуски от младия хан. Така че ще дам писма на Пьотрович и до представителите на Жечпосполита, и до моите побратими. Освен това на ваши милости е известно, че пан Рушчиц, рашковски командир, има в ордата синове, които са били пленени като деца, а сега съвсем са се потатарчили и са стигнали до високо положение. Всички те ще положат най-големи усилия, ще се опитат с добро, в случай на упорство от страна на Мурза самия хан ще настроят срещу него, а може и да извият врата на Мурза някъде там скришом. Затова аз се надявам, че ако — дай Боже — пан Боски е жив, непременно ще го измъкна в срок от няколко месеца, както ми заповядва пан хетманът и моята, застанала пред вас, по-близка началничка (тук Володиовски се поклони на жена си)…

„По-близката началничка“ отново скочи да прегърне малкия рицар. А пани Боска и дъщеря й само скръстваха молитвено ръце и благодаряха на Бога, че им е дал възможност да попаднат на такива сърдечни хора. И двете значително се развеселиха.

— Ако беше жив старият хан — каза пан Ненашинец, — всичко щеше да стане по-лесно, защото той беше много благосклонен към нас, а за младия казват противното. Дори и тия арменски търговци, за които отива пан Захариаш Пьотрович, бяха задържани в самия Бахчисарай през владичеството на младия и, както казват, по негова заповед.

— И младият ще се промени, както се промени старият, който, преди да се убеди в нашата добродушност, беше най-настървеният враг на полското име — рече Заглоба. — Аз зная това най-добре, защото бях седем години в робство у него.

След тия думи той седна при пани Боска.

— Нека моят вид да те утеши, ваша милост пани. Седем години! Това не е шега, но аз се върнах и избих толкова много от тия кучета, че за всеки ден от моето робство изпращах в пъкъла най-малко по двама от тях, а за неделите и празниците кой знае дали няма да се падне по трима или по четирима!

— Седем години! — повтори пани Боска и въздъхна.

— Да пукна, ако съм добавил поне един ден. Седем години в самия хански дворец — потвърди пан Заглоба, като мигаше тайнствено с очи. — И трябва да знаеш, ваша милост пани, че младият хан е мой…

Тук той пошепна нещо на ухото на пани Боска, внезапно избухна във висок смях: „Ха, ха, ха!“ и започна да се пляска с длани по коленете, а накрай, в разпалеността си, потупа и коленете на пани Боска, като казваше: