Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Докато пан Володиовски четеше писмото, пани Боска плачеше непрекъснато, а Зоша заедно с нея и вдигаше към небето сините си очички.

В това време, преди пан Михал да свърши, Баша дотича, вече преоблечена с женски дрехи, и като видя сълзите в очите на двете жени, започна грижовно да разпитва какво има. Тогава пан Михал й прочете още веднъж писмото на хетмана, а тя го изслуша внимателно и веднага с ентусиазъм подкрепи молбите на хетмана и на пани Боска.

— Златно сърце има пан хетманът! — възкликна тя, като прегръщаше мъжа си. — Но и ние няма да се посрамим! Михалко! Пани Боска ще остане у нас до завръщането на мъжа й, а ти в срок от три месеца ще го докараш от Крим. Три или два месеца, нали?

— Или утре, или след един час! — отвърна пан Михал шеговито.

След това той се обърна към пани Боска:

— Както виждаш, ваша милост пани, жена ми ги решава много бързо.

— Да я благослови Бог за това! — повтори пани Боска. — Зошка, целуни ръка на пани командиршата.

Но пани командиршата никак не мислеше да дава ръцете си за целуване, вместо това още един път се прегърнаха със Зоша, тъй като те някак веднага си допаднаха една на друга.

После Баша се обърна към мъжа си, към пан Заглоба и другите офицери:

— На съвет, ваша милост панове! На съвет, на съвет и пъргаво!

— Пъргаво, че главата гори! — измърмори пан Заглоба. А Баша разтърси русата си коса и рече:

— Не ми гори на мене главата, ами сърцата на тия дами горят от скръб!

— Никой не се противопоставя на твоето хубаво желание — каза Володиовски, — само че най-напред ще трябва да изслушаме подробно изложение от пани Боска.

— Зоша, разкажи всичко, както беше, защото аз не мога от сълзи — каза матроната.

Зоша сведе очи към земята, закри ги съвсем с клепачите си, после се изчерви като вишна, понеже не знаеше откъде да започне, и силно засрамена, че ще трябва да вземе думата пред толкова много хора.

Но пани Володиовска й дойде на помощ:

— Зошка, кога взеха в плен пан Боски?

— Преди пет години, в шейсет и седма — отвърна Зоша с тънкото си гласче, без да повдига дългите си ресници от очите.

А после вече издекламира на един дъх:

— Тогава не се чуваше нищо за нахлувания, а хоронгвата на татко се намираше при Паньовце. Татко и пан Булайовски надзираваха ратаите, които пазеха стадата по ливадите, а в това време дошли татари по влашкия път и пленили татко заедно с пан Булайовски, но пан Булайовски се върна още преди две години, а татко не се върна.

Тук две дребни сълзици потекоха по бузите на Зоша, та пан Заглоба се разчувства, щом ги видя, и каза:

— Горкото ми зайче… Не се страхувай, детето ми, татко ти ще се върне и ще танцува на твоята сватба.

— А хетманът писа ли на пан Злотницки по Пьотрович? — попита пан Володиовски.

— Пан хетманът писа за татко на познанския пан мечник по пан Пьотрович — декламираше по-нататък Зоша — и пан мечникът заедно с пан Пьотрович намерили татко у един ага на Мурза бей.

— За Бога! Аз познавам тоя Мурза бей! Бях побратим с неговия брат — възкликна Володиовски. — А той не искаше ли да даде пан Боски?

— Имаше заповед от хана да даде татко, но Мурза бей е суров, жесток, скрил татко, а на пан Пьотрович казал, че отдавна вече го бил продал в Азия. Но други пленници казали на пан Пьотрович, че това не е вярно и че Мурза нарочно говори така, за да може и по-нататък да измъчва татко, защото между всички татари той е най-жесток към пленниците. Може би тогава татко да не е бил в Крим, защото Мурза си има собствени галери и се нуждае от хора за гребци, но продаден татко не е бил; всички казвали, че Мурза по-скоро ще убие пленника, но няма да го продаде.

— Съвършена истина — каза пан Мушалски. — Тоя Мурза ага-бей го знаят по целия Крим. Той е много богат татарин, но особено ожесточен срещу нашия народ, защото четиримата му братя са паднали в походи срещу нас.

— А няма ли той случайно побратим между нашите хора? — попита Володиовски.

— Съмняваме се! — отговориха от всички страни.

— Обяснете ми най-сетне какво значи това побратимство — каза Баша.

— Това е, знаеш — рече Заглоба, — когато след война започват някакви преговори, тогава войниците се посещават взаимно и се сприятеляват. Случва се тогава някой рицар да си хареса някой мурза, а мурзата него, тогава те си обещават приятелство до смърт, което се нарича побратимство. И колкото някой е по-славен, като например Михал, аз или пан Рушчиц, командир сега в Рашков, толкова по-желано е неговото побратимство. Разбира се, че такъв няма да се побратимява с кой да е дребосък, а ще си потърси побратим само между най-славните мурзи. Според обичая те леят вода върху сабите и взаимно се заклеват в дружба — разбираш ли?