Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Присъствието на жени в пустинния и див Хрептьов зарадва, но и още повече учуди войниците. Жените също така бяха учудени, като видяха пан командира и пани командиршата. Защото поради известността и страшната слава на пан Володиовски те си го бяха представяли като някакъв великан, който дори само с погледа си поразява хората, а Баша като грамадна жена с вечно намръщени вежди и дебел глас. Вместо това те видяха пред себе си дребен войник с любезно, добродушно лице — и също така дребна и розова като кукличка женичка, която с широките си шалвари и сабичката си напомняше по-скоро извънредно хубаво момче, а не възрастен човек. Домакините посрещнаха гостите с отворени прегръдки; Баша още преди представянето целуна сърдечно и трите жени, а после, когато й казаха кои са и откъде идат, тя рече:

— С готовност бих направила всичко за ваши милости! Много се радвам! Добре, че по пътя не ви се е случила някаква неприятност, защото в тая наша пустиня такова нещо не е рядкост, но тъкмо днес смазахме до крак едни разбойници.

А като видя, че пани Боска я гледа с все по-голямо удивление, тя се тупна по сабичката си и добави много наперено:

— И аз участвах в битката! Разбира се! Така е то у нас! За Бога, позволи ми, ваша милост пани, да отида и се преоблека с по-прилични за моя пол дрехи и да поизмия ръцете си от кръвта, защото се връщаме от страшна битка. Охо! Ако Азба не беше убит, може би ваша милост пани не бихте стигнали щастливо до Хрептьов. След един миг се връщам, а през това време Михал ще бъде на вашите услуги.

Баша каза това и изчезна зад вратата, а малкият рицар, който беше вече приветствал пан Богуш и пан Нововейски, се приближи до пани Боска.

— Бог ми даде такава жена — рече й той, — която е не само мила другарка вкъщи, но и храбър другар на полето. А сега по нейна заповед аз съм на услугите ти, ваша милост благодетелко.

На това пани Боска отговори:

— Да я благослови Бог с всичко, както я е благословил с хубост. Аз съм Антоньова Боска; не съм дошла тук да искам ваша милост да ми служи, а да го моля на колене за помощ и спасение в моята беда. Зошка! Коленичи и ти пред тоя рицар, защото, ако той не ни помогне, никой няма да помогне.

При тия думи пани Боска наистина се хвърли на колене, а хубавата Зоша последва примера й и двете, облени в сълзи, завикаха:

— Спаси ни, рицарю! Имай милост над сиротите!

Всички офицери се приближиха с любопитство, като видяха коленичилите жени, особено защото ги привлече хубавата Зоша, а малкият рицар, силно смутен, се спусна да вдига пани Боска и да я настанява на пейката.

— За Бога! — говореше той. — Какво правиш, ваша милост пани? По-скоро аз би трябвало да коленича пред такава солидна дама. Казвай, ваша милост пани, с какво мога да помогна, и кълна се в Бога, че ще го сторя!

— Той ще направи това; и аз от своя страна ще помогна! Заглоба sum! Достатъчно е, ваша милост пани, да знаеш това! — извика старият воин, трогнат от сълзите на жените.

Тогава пани Боска кимна на Зоша, а тя бързо извади изпод елечето си писмо и го подаде на малкия рицар. Той погледна писмото и каза:

— От пан хетмана!

После строши печата и започна да чете:

„Скъпи и драги Володиовски! По пан Богуш пътьом ти изпратих израз на искрените ми чувства към тебе и инструкции, които пан Богуш ще ти съобщи personaliter. Сега, едва спрял в Яворов след уморителното пътуване, веднага се появи втори въпрос. А той много ме вълнува най-вече поради добрите ми чувства към войниците, които ако ги забравя, и Бог би забравил мене. Преди няколко години ордата при Каменец плени пан Боски, извънредно благороден рицар и най-мил другар. Аз настаних жена му и дъщеря му в Яворов, но сърцата им плачат, на едната — за мъжа, на другата — за бащата. Чрез Пьотрович писах на пан Злотницки — нашият представител в Крим, да потърсят навсякъде Боски. И той като че ли е бил намерен, но татарите го скрили, та не можа да ни бъде върнат с другите пленници и навярно досега гребе на галерите. Жените са в отчаяние, напълно са загубили надежда и вече престанаха да ме молят, но аз, току-що завърнал се и като виждам тяхната неутешима скръб, не мога да се примиря и да не предприема нещо за спасението му. Ти си там близо и, както зная, сключил си побратимство с много мурзи. Затова ти изпращам жените, а ти им дай помощ. Пьотрович скоро ще замине при татарите. Дай му писма до побратимите си. Аз не мога да пиша нито на везира, нито на хана, защото те не са благосклонни към мене и се боя да не би въз основа на това ми писмо да го вземат за някаква много знаменита особа и да поискат прекалено голям откуп. Възложи тая работа на Пьотрович и му нареди да не се връща без Боски, а също така раздвижи всички свои побратими. Въпреки че са неверници, те все пак удържат на дадената клетва, а към тебе трябва да чувстват голямо уважение. В края на краищата прави каквото искаш; иди в Рашков, обещай трима видни пленници за размяна, стига Боски непременно да бъде върнат, ако е жив. Никой по-добре от тебе не знае различните начини, нали чувам, че ти вече си откупвал свои роднини. Да те благослови Бог, а аз ще те обикна още повече, защото сърцето ми ще престане да се къса. За твоето хрептьовско господарство чувах, че там било вече спокойно. Това и очаквах. Само следи внимателно Азба. De publicis пан Богуш ще ти разправи всичко. За Бога, следете внимателно какво иде откъм Влашко, защото изглежда, че няма да минем без масово нахлуване оттам. Като препоръчвам на твоето сърце и усърдие пани Боска, оставам и т.н.“