— Само да не мислите, ваша милост панове, че съм бягала от страх. Ами! И наум не ми е дошло такова нещо. Кълна се в любовта си към Михал, че за удоволствие препусках пред тях, а после гръмнах с пистолетите.
— Един кон е застрелян от тия изстрели, а разбойника хванахме жив — намеси се Мелехович.
— Че какво? — отговори Баша. — Такава злополука при скок може да се случи на всекиго, нали? Никаква експериенция не може да те запази понякога да не се препъне конят. Ах, добре, че сте ме забелязали, ваша милост панове, защото иначе бих могла дълго да полежа тук.
— Пръв те съзря пан Мелехович и той ти се притече пръв, а ние летяхме след него — отговори Володиовски.
Като чу това, Баша се обърна към младия липковец и му протегна ръка:
— Благодаря ти, ваша милост, за стореното.
Той не отговори нищо, само притисна ръката й до устните си, а после се наведе и като селянин прегърна смирено нозете й.
В това време все повече хоронгви пристигаха до брега на вдлъбнатината; битката беше свършена, та пан Володиовски само заповяда на Мелехович да устрои хайка за тия двайсетина татари, които бяха успели да се скрият от преследването, и веднага всички тръгнаха за Хрептьов. По пътя Баша още веднъж видя бойното поле от хълма.
Човешки и конски трупове лежаха на места на купчини, на места поотделно. По небесния лазур се носеха към тях със силен грак все по-многобройни орляци от гарвани, кацаха настрани и чакаха да се отдалечат войниците, които още се въртяха по равнината.
— Ето войнишките гробари! — каза Заглоба, като сочеше птиците със закривения връх на сабята си. — Щом ние заминем, тук ще пристигнат вълци с оркестър и със зъби ще бият камбани над тия покойници. Това е значителна победа, макар и нанесена над такъв негоден неприятел, защото Азба бей от няколко години върлуваше ту тук, ту там. Командирите го гонеха като вълк, но все напразно, докато най-сетне налетя на Михал и му дойде черният час.
— Азба бей убит ли е?
— Мелехович го настигна пръв и ти казвам, като го фрасна над ухото, сабята му стигна чак до зъбите.
— Мелехович е добър войник! — каза Баша. Сега тя се обърна към пан Заглоба:
— А ти, ваша милост, много ли се би?
— Не пищях като щурец, не скачах като бълха, нито като пумпал, защото такова удоволствие оставям на инсектите, но пък и не ме търсеха в мъха като гъба, за носа също никой не ме е дърпал, нито някой ми е духал в муцуната…
— Аз не те обичам, ваша милост! — отговори Баша, като издаде напред устни и неволно докосна розовото си носле.
А той я гледаше, усмихваше се и мърмореше, без да престане да я закача.
— Ти се биеше храбро — каза той, — офейкваше храбро, претъркулна се храбро, пък сега от болка в костите също така храбро ще се налагаш с булгур; а ние ще трябва да те пазим, да не би врабците да те изкълват заедно с твоята храброст, защото те са много лакоми за булгур.
— Ти, ваша милост, гледаш да направиш така, че Михал да не ме вземе при втора акция. Много добре разбирам!
— Напротив, напротив, ще го моля винаги да те взема за лешници, защото си тънка и клонът няма да се счупи под тебе. Боже мой, и това ми било благодарност! А кой увещаваше Михал да дойдеш с нас? Аз! Сега страшно се укорявам за това, особено като ми плащаш така за добрите чувства към тебе. Чакай! Отсега нататък бодили ще сечеш с дървена сабя на хрептьовския плац! Ето работа за тебе! Друга би прегърнала стареца, а това хапливо дяволче най-напред ме уплаши, пък сега още и се нахвърля срещу мене!
Без да мисли много, Баша веднага прегърна пан Заглоба, който се зарадва много на това и каза:
— Хайде, хайде! Трябва да призная, че все нещичко помогна за днешната победа, защото войниците се биха със страхотна ярост — нали всеки искаше да се покаже.
— Вярно — извика пан Мушалски. — На човек не му е жал да загине, когато го гледат такива очи!
— Vivat нашата пани! — възкликна пан Ненашинец.
— Vivat! — повториха стотици гласове.
— Дай й Боже здраве!
А пан Заглоба се наведе към нея и измърмори:
— След бременност!
И продължиха да пътуват весело, като подвикваха, сигурни, че вечерта ще има пир. Настана чудесно време. Тръбачите по хоронгвите засвириха, барабанчиците заудряха барабани и така с голяма врява влязоха всички в Хрептьов.
В Хрептьов семейство Володиовски съвсем неочаквано свари гости. Пристигнал бе пан Богуш, който си бе избрал тук седалище за няколко месеца, за да преговаря чрез Мелехович с татарските ротмистри Александрович, Моравски, Творовски, Кричински и др., било то липковци или черемисовци, които бяха преминали на султанска служба. Към пан Богуш се бе присъединил старият пан Нововейски с дъщеря си Ева, най-сетне пани Боска, солидна дама, също така с дъщеря си, още съвсем младичката и много хубава панна Зоша.
Читать дальше