Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Ваша светлост оршански хоронжи! — викна той, като се кланяше на вратата.

— Какво има? Да не е избухнал пожар? Тук съм! — каза Кмичиц.

— При княза! При княза!

— Ей сега, само да се облека. Момче, дай контоша и колана, че ще те заколя!

Слугата мигновено му подаде дрехите и след няколко минути пан Кмичиц, пременен като за сватба, тръгна да отиде при княза. Сякаш сияние се излъчваше от него, толкова хубав изглеждаше. Жупанът му беше от сребърно ламе, с извезани по него звезди, от които блестеше цялата фигура, а под шията беше закопчан с голям сапфир. Върху него носеше контош от светлосиньо кадифе бял колан, извънредно скъп и толкова тънък, че можеше да се провре през пръстен. Сребриста сабя, обсипана със сапфири, висеше на колана, окачена с копринени шнурове, а зад колана беше мушнал ротмистърски жезъл, отличителен знак за чина му. Това облекло красеше чудно младия рицар и мъчно би могъл да се намери по-хубав мъж всред цялата тази огромна тълпа, събрана в Кейдани.

Пан Михал въздъхна, като го гледаше, а когато Кмичиц изчезна зад вратата на оръжейната, каза на пан Заглоба:

— С такъв не можеш да съперничиш пред жена!

— Ти само ми намали трийсетина годинки! — каза Заглоба.

Князът беше също така вече облечен, когато влезе Кмичиц, и тъкмо в тоя момент гардеробиерът му излизаше от стаята заедно с двама негри. Останаха насаме.

— Да ти даде Бог здраве, че побърза! — каза князът.

— На услугите ви, ваше княжеско височество.

— А хоронгвата?

— Съгласно заповедта.

— Сигурни хора ли са те?

— В огъня, в ада ще отидат!

— Това добре! Такива хора ми трябват… и такива като тебе, готови на всичко… Непрекъснато повтарям, че на никого не мога да разчитам повече, отколкото на тебе.

— Ваше княжеско височество! Моите заслуги не могат да се сравняват със заслугите на старите воини, но ако ни предстои да тръгнем срещу неприятелите на отечеството, Бог ми е свидетел, че няма да остана назад.

— Аз не подценявам заслугите на старите — каза князът, — при все че… могат да дойдат такива pericula 89 89 Опасности (лат.). — Бел.прев. , такива критични положения, че и най-верните да се разколебаят.

— Да пукне мърцина, който при опасност се отдели от особата на ваше княжеско височество!

Князът погледна проницателно в лицето на Кмичиц.

— А ти… Не ще ли се отделиш?…

Младият рицар пламна.

— Ваше княжеско височество!…

— Какво искаш да кажеш?

— Изповядах пред ваше княжеско височество всичките си грехове, а те са толкова много, че само на бащинското сърце на ваше княжеско височество дължа опрощението им… Но всред всички тия грехове липсва един: неблагодарността.

— И вероломството… Ти се изповяда пред мене като пред баща, а аз ти простих не само като баща, но те и обикнах като син… какъвто Бог не ми даде, и затова често пъти ми е тежко на тоя свят. Затова ми бъди приятел!

При тия думи князът протегна ръка, а младият рицар я грабна и без колебание я притисна до устата си.

Двамата мълчаха доста време; внезапно князът впи очи в очите на Кмичиц и каза:

— Билевичувна е тук!

Кмичиц побледня и започна да мънка нещо неразбрано.

— Нарочно изпратих за нея, за да се свърши това несъгласие между вас. Ще я видиш веднага, защото траурът по дядо й вече свърши. При все че главата ми ще се пръсне от работа, Бог вижда това, днес говорих и с рошенския мечник.

Кмичиц се хвана за главата.

— С какво ще се отплатя аз на ваше княжеско височество? С какво ще се отплатя?…

— Казах ясно на пан мечника, че моята воля е да се ожените час по-скоро и той да не е против тебе. Поръчах му също да подготви постепенно момичето към това. Имаме време. От тебе зависи всичко, а аз ще бъда щастлив, ако тая награда ти дойде от моите ръце, и дано даде Бог да дочакаш още много други, защото ти трябва да се издигнеш високо. Грешил си, понеже си млад, но вече си спечелил добра слава на бойното поле… и всички млади са готови да отидат навсякъде подир тебе. За Бога, ти трябва да се издигнеш високо! За такъв род като твоя не са околийските служби… Нали знаеш, че си роднина на Кишкови, а майка ми е кишчанка… Трябва ти само да се уталожиш, а за такова нещо женитбата е най-добро средство. Вземай момичето, щом ти е легнало на сърцето, и помни кой ти го дава.

— Ваше княжеско височество, струва ми се, че ще полудея!… Животът ми, кръвта ми принадлежат на ваше княжеско височество!… Какво трябва да правя, за да се отблагодаря? Какво? Говори, ваше княжеско височество! Заповядвай!