Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— За Бога! — казваше пан Корф. — Там горе прозоречните стъкла чак треперят, а вие не знаете колко не навреме сте дошли с вашите викове. Как можете да обиждате пратеници, да давате пример на недисциплинираност! Кой ви подбуди към това?

— Аз! — отвърна Заглоба. — Кажи, ваша милост, на княза господар от името на всички нас, че го молим да бъде твърд, защото ние сме готови да стоим при него до последната си капка кръв.

— Благодаря ви, панове, от името на хетмана, благодаря, но разотидете се вече. Разум, ваша милост панове! За Бога, разум, защото съвсем ще изложите отечеството! Мечешка услуга прави на родината оня, който обижда днес пратениците.

— Какво ни интересуват пратениците! Ние искаме да се бием, а не да преговаряме.

— Радва ме бодрият ви дух! Скоро ще дойде време за това, може би много скоро. Сега си починете преди похода. Сега е време за ядене и пиене! Лошо се бие човек на празен стомах.

— Вярно, съвсем вярно! — извика пръв пан Заглоба.

— Вярно, точно така трябва! Щом князът знае нашите чувства, няма какво да правим тук!

И навалицата започна да се разпръсква, а най-голямата част от нея тръгна към пристройките на замъка, в които бяха вече наредени множество маси. Пан Заглоба вървеше начело — а пан Корф заедно с полковник Ганхоф се запътиха към княза, който се съвещаваше с шведските пратеници, епископ Парчевски, свещеник Бялозор, пан Адам Коморовски и пан Александър Межейевски, придворен на крал Ян Казимеж, който се намираше временно в Кейдани.

— Кой беше виновникът за тая врява? — попита князът, по чието лъвско лице още се четеше гняв.

— Оня току-що дошъл шляхтич, славният пан Заглоба! — отговори венденският воевода.

— Той е храбър рицар — отвърна князът, — но твърде рано започна да ми се разпорежда.

След тия думи кимна на полковник Ганхоф и започна да му шепне нещо на ухото.

А пан Заглоба, доволен от себе си, отиваше с тържествена крачка към долните зали, придружен от пановете Скшетуски и пан Володиовски, на които говореше тихо:

— Е какво, amici 86 86 Приятели (лат.). — Бел.прев. ? Едва се показах и веднага разпалих любовта към отечеството у тия шляхтичи. Сега на княза е по-лесно да отпрати с празни ръце пратениците, стига да се позове на нашата suffragia. Струва ми се, че това няма да мине без награда, при все че аз държа повече на честта. Какво застана така като вкаменен, пане Михале, и си впил очи в оная каляска при портата?

— Това е тя! — каза пан Михал и размърда мустачките си. — Кълна се в Бога, тя е!

— Коя?

— Билевичувна…

— Тази ли, която ти обърна гръб?

— Именно. Гледайте, ваша милост панове, гледайте! Как няма да залинее човек от мъка?

— Чакай малко! — каза Заглоба. — Чакай да я видя по-добре. В това време каляската направи кръг и се приближи до събеседниците. В нея седеше внушителен шляхтич с прошарени мустаци, а до него панна Александра, хубава както винаги, спокойна и сериозна.

Пан Михал впи в нея скръбен взор, поклони се ниско и свали шапка, но тя не го съзря в множеството. А Заглоба, като гледаше нежните й, благородни черти, каза:

— Това е някакво господарско чедо, пане Михале, и твърде деликатна като за войник. Признавам, че е хубава, но аз предпочитам такива, при които не можеш веднага да познаеш дали е жена или оръдие.

— Не знаеш ли, ваша милост, кой е пристигнал? — попита пан Михал шляхтича, който стоеше отстрани.

— Как да не зная?! — отвърна запитаният. — Това е пан Томаш Билевич, рошенски мечник. Всички го познават тук, защото е стар слуга и приятел на Радживиловци.

Тоя ден князът не се показа пред шляхтата чак до вечерта, понеже обядва с пратениците и няколкото големци, с които се беше съвещавал преди това. Полковниците обаче получиха заповед да приведат в готовност придворните радживиловски полкове и особено пехотните части, командвани от офицери чужденци. Във въздуха миришеше на барут. Замъкът, макар и неукрепен, беше обграден с войска, сякаш край стените му щеше да се води битка. Очакваше се, че най-късно на другия ден сутринта ще се тръгне в поход и имаше явни признаци за това, защото безброй княжески слуги бяха заети да товарят коли, оръжие, скъпи вещи и съкровището на княза.

Харашимович разказваше на шляхтата, че колите ще тръгнат за Тикочин в Подлесието, понеже е опасно съкровището да остане в неукрепения кейдански замък. Готови бяха и военните съоръжения, които щяха да следват войската.

Пръснаха се слухове, че полевият хетман Гошевски бил арестуван, задето не искал да присъедини към радживиловските войски своите хоронгви, които се намират в Троки, и с това излагал цялата акция на явен неуспех. Пък и подготовката за похода, движението на войските, кънтежът на оръдията, изкарвани от арсенала на замъка, и цялата бъркотия, която винаги съпровожда първите минути на военните походи, отклони вниманието на друга страна и накара рицарите да забравят за арестуването на пан Гошевски и рицаря Юдицки.