Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Отгатвам, че това си ти, ваша милост пане, защото ми казаха, че си човек с напреднала възраст.

— На училище съм ходил с достойния баща на ваше княжеско височество, а понеже още от детски години той имаше влечение към рицарството, позволяваше ми да бъда интимен с него, защото и аз предпочитах копието пред латинския.

Пан Станислав Скшетуски, който по-малко познаваше Заглоба, се чудеше, като слушаше всичко това, понеже вчера пан Заглоба казваше в Упита, че бил ходил на училище не с покойния княз Кшищоф, а със самия Януш — нещо невъзможно: княз Януш беше значително по-млад.

— О, моля — каза князът, — значи, ваша милост си родом от Литва?

— От Литва! — отговори пан Заглоба, без да заекне.

— Тогава отгатвам, че и ти, ваша милост, не си получил никаква награда, тъй като ние, литовците, вече сме свикнали да ни хранят с неблагодарност… За Бога! Ако бих ви дал, ваша милост панове, това, което заслужено ви се пада, тогава за самия мене не би останало нищо. Но такава е тя съдбата! Ние жертваме кръв, живот, имот — и никой няма дори да ни кимне приятелски с глава за това. Ех, жалко! Каквото сеят, такова ще жънат… Така иска Бог и справедливостта… А нали ти, ваша милост, си съсякъл прочутия Бурлай и си отсякъл изведнъж три глави при Збараж?

— Бурлай съсякох аз, ваше княжеско височество — каза Заглоба, — понеже разправяха, че никой човек не може да се мери с него, а аз исках да покажа на по-младите, че храбростта не е още съвсем угаснала в Жечпосполита… Но колкото се отнася до трите глави, могло е да се случи в бъркотията на битката… ала при Збараж това нещо извърши друг.

Князът замълча за малко, после се обади отново:

— Не ви ли боли, ваша милост панове, заради това пренебрежение, с което са ви платили?

— Какво да се прави, ваше княжеско височество, то се знае, че на човека му е малко неприятно! — отвърна Заглоба.

— Утешете се, това нещо няма да остане така… Само задето дойдохте тук, аз съм ваш длъжник и при все че не съм крал, при мене не се свършва с обещания.

— Ваше княжеско височество — отговори на това енергично и малко гордо пан Скшетуски, — ние не дойдохме тук за награди и богатство… А понеже неприятелят е нахлул в отечеството ни, искаме със силите си да се притечем на помощ на родината под командването на такъв прославен воин. Моят братовчед Станислав е видял при Уйшче страх, безредие, позор и предателство, а накрай тържеството на неприятеля. Тук ние ще служим под командването на голям военачалник и верен защитник на отечеството и короната. Тук не победи, не триумфи, а поражения и смърт очакват неприятеля… Ето защо сме дошли да предложим службата си на ваше княжеско височество. Ние сме войници, искаме да се бием и бързаме към боя.

— Щом е такова желанието ви, ще получите удовлетворение — отвърна князът сериозно. — Няма да чакате дълго, при все че най-напред ще тръгнем срещу друг неприятел, защото трябва да отмъстим за пепелищата на Вилно. Днес-утре тръгваме натам и дано даде Бог да им върнем тъпкано… Не ви задържам повече, ваша милост панове, тъй като и вие се нуждаете от почивка, и мене ме чака работа. А довечера елате в двореца, може би преди похода ще имаме някакво хубаво забавление, тъй като поради войната в Кейдани са дошли много жени да търсят убежище под нашето крило. Ваша милост полковник Володиовски, приеми скъпите гости като в собствен дом и помнете, че което е мое, то е и ваше!… Пане Харашимович, кажи там в залата на събраните панове братя, че няма да изляза, тъй като не съм свободен, а довечера ще узнаят всичко, което искат да знаят… Останете, ваша милост панове, със здраве и бъдете приятели на Радживил, понеже сега той има голяма нужда от вас.

Като каза това, тоя могъщ и горд господар започна да подава подред ръка на пан Заглоба, на двамата Скшетуски, на Володиовски и Харламп като на равни нему. Мрачното му лице засия от сърдечна и любезна усмивка, а непристъпността, която обикновено го обграждаше като тъмен облак, бе изчезнала напълно.

— Това е вожд! Това е воин! — каза Станислав, когато се провираха на връщане през тълпата шляхтичи, събрани в залата за аудиенции.

— В огъня бих отишъл за него! — извика Заглоба. — Забелязахте ли как знае наизуст всичките ми подвизи?… Горещо ще бъде на шведите, когато зареве тоя лъв, а аз почна да му пригласям. Няма втори такъв господар в Жечпосполита, а от някогашните само княз Йереми и пан Конецполски бащата можеха да му съперничат. Това не е някакъв си кастелан, който пръв от рода си е седнал на сенаторския стол и гащите си не е още изтъркал на него, а вече вири нос, нарича по-малките шляхтичи братя и веднага заповядва да му нарисуват портрета, та дори когато яде, да има пред себе си своето сенаторство, щом не може да го види зад гърба си… Пане Михале, ти забогатя!… Изглежда, че така е с всеки, който се отърка о Радживил — веднага позлатява извехтялата си дреха. Виждам, че тук е по-лесно да бъдеш повишен, отколкото у нас да получиш крина диви круши. Бръкнеш с ръка във водата със затворени очи и вече държиш щука. Това е то господар над господарите! Да ти даде Бог щастие, пане Михале. Ти се изчерви като мома след сватба; но няма нищо!… Как се нарича това дарение? Дудково или как?… Погански са имената в тоя край. Като удариш с лешници в стената, ще направиш или име на село, или на шляхтич. Но стига доходът да е добър, не съжалявай, че ще си разнищиш езика.