Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Моите почитания, ваша милост полковнико!

— Какви са тия прасета, които карате?

— Това са шведи.

— Шведи?

— Да, и то големци. Оня, дебелият, е граф Льовенхаупт, а по-тънкият е Бенедикт Шите барон фон Дудерхоф.

— Дудерхоф?! — каза Заглоба.

— И какво щат те тук? — попита пан Володиовски.

— Бог знае! — отговори офицерът. — Ние ги ескортираме от Бирже. Навярно са дошли да преговарят с нашия княз, защото там, в Бирже, чухме, че князът събира голяма войска и се готви да нахлуе в Инфлантия.

— Ах, негодници, страх ви хваща! — завика Заглоба. — Нахлувате във Велкополска, краля отхвърляте, а тук се кланяте на Радживил да не би да ви помилва в Инфлантия. Почакайте! Ще има да офейквате към вашите Дудерхофи, та чак чорапите ви ще паднат! Ние скоро ще ви разгромим тук! Да живее Радживил!

— Да живее! — повториха шляхтичите, които стояха около портата.

— Defensor patriae! 83 83 Защитник на отечеството (лат.). — Бел.прев. Наш защитник! Срещу шведа, ваша милост панове! Срещу шведа!

Образува се кръг. Все повече шляхтичи прииждаха от двора, а Заглоба, като видя това, скочи върху издадения цокъл на портата и започна да вика:

— Ваша милост панове, слушайте! Който не ме познава, на него ще кажа, че съм стар збаражец и ето с тази стара ръка съсякох Бурлай, най-големия хетман след Хмелницки; а който не е чувал за Заглоба, той изглежда, че през първата казашка война е лющил грах, кокошки опипвал или телета пасъл, но това аз не очаквам от такива знаменити рицари.

— Това е голям рицар! — обадиха се много гласове. — Няма по-голям в Жечпосполита!… Слушайте!

— Слушайте, ваша милост панове! Моите стари кости искаха почивка; по-добре щеше да ми бъде да се излежавам край печките, да ям извара със сметана, да се разхождам из градините и да бера ябълки или сложил ръце отзад, да стоя над жътварите или да потупвам момичетата по плещите. Сигурно и неприятелят би ме оставил на мира за собственото си добро, защото и шведите, и казаците знаят, че ръката ми е възтежка и надявам се, че името ми е така познато на ваша милост панове, както е познато hostibus 84 84 На враговете (лат.). — Бел.прев. .

— Кой е този петел, дето пее така надуто? — попита внезапно някакъв глас.

— Не прекъсвай! Дано пукнеш! — викаха други. Но Заглоба дочу.

— Простете, ваша милост панове, на това петле — викна той, — то още не знае от коя страна е опашката, а от коя главата.

Шляхтата избухна в гръмък смях, а смутеният възразител започна бързо да се оттегля извън множеството, за да избегне подигравките, които започнаха да се сипят на главата му.

— Връщам се към въпроса! — каза Заглоба. — Repeto 85 85 Повтарям (лат.). — Бел.прев. , аз имам право на почивка, но понеже отечеството се намира в крайна беда, понеже неприятел гази нашата земя, затова съм тук, ваша милост панове, та заедно с вас да се противопоставя hostibus в името на тая майка, която е откърмила всички ни. Който не застане днес при нея, който не й се притече на помощ, той не е син, а завареник, той не е достоен за любовта й. Аз, старият, отивам, нека бъде волята Божия, а ако се случи да загина, тогава с последния си дъх ще викам: „Срещу шведа! Панове братя! Срещу шведа!…“ Нека се закълнем, че няма да оставим сабите, докато не изжънем тия врагове от отечеството!…

— Ние и без клетви сме готови на това! — завикаха многобройни гласове. — Ще отидем, където нашият княз хетман ни поведе; ще отидем, където е необходимо.

— Ваша милост панове братя… Вие видяхте как двама широкогащници пристигнаха в позлатена карета. Те знаят, че не могат да си играят с Радживил. Ще ходят подире му по стаите и ще му целуват лактите, та да ги остави на мира. Но князът, ваша милост панове, от когото се връщам след съвещание с него, ме увери от името на цяла Литва, че няма да сключва никакви пактове, не ще подписва никакви пергаменти, само война и война!

— Война! Война! — повториха като ехо гласовете на слушателите.

— Но понеже и вождът е толкова по-смел, колкото е по-уверен във войниците си — продължаваше да говори Заглоба, — нека му покажем, ваша милост панове, нашите чувства. Хайде! Да отидем под прозорците на господаря и да викнем: „Хайде срещу шведа!“ След мене, ваша милост панове!

Заглоба каза това, скочи от цокъла и тръгна напред, а тълпата след него и така стигнаха до самите прозорци, като вдигаха все по-голяма врява, която накрай се сля в един силен вик:

— Срещу шведа! Срещу шведа!

След малко от трема изскочи пан Корф, венденски воевода, силно смутен, след него Ганхоф, полковник на княжеските райтари, и двамата започнаха да възпират шляхтата, да я усмиряват, да молят да се разотиде.