Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Не ще и дума, че той е храбър войник и наистина готов на всичко! — отговори пан Михал.

— Разправят, че през последната война вършил такива чудеса, та чак обявили цена за главата му, защото предвождал доброволци и воювал, без да се подчинява на никого.

По-нататъшният разговор беше прекъснат от влизането на една нова личност. Това беше шляхтич на около четирийсет години, дребен, сух, подвижен, пъргав като видра, с малко лице, тънки устни, обрасли с редки мустаци, с леко наклонени очи. Облечен беше само с жупан от груб ленен плат с толкова дълги ръкави, че те съвсем покриваха дори китките на ръцете му. Когато влезе, той се преви на две, после се изправи изведнъж, сякаш подхвърлен от пружина, после отново се наведе в нисък поклон, завъртя глава, сякаш я вадеше изпод собствената си мишница, и заговори бързо с глас, който напомняше скърцането на ръждясал ветропоказател:

— Моите почитания, пане Харламп, моите почитания. Ах, моите почитания, пане полковник, ваш смирен слуга!

— Моите почитания, пане Харашимович — отговори Харламп. — Какво искаш, ваша милост?

— Бог довел гости, знаменити гости! Дойдох да предложа услугите си и да попитам за имената им.

— Да не би да са дошли при тебе, пане Харашимович?

— Разбира се, че не при мене, аз не съм и достоен за това… Но понеже замествам маршала на двореца, който отсъства, дойдох да поздравя, почтително да поздравя!

— Ваша милост си далече от дворцов маршал — отговори Харламп, — защото маршалът е големец и голям земевладелец, а ваша милост, с извинение, си заблудовски подстароста.

— Слуга на радживиловските слуги! Така е, пане Харламп. Не отричам, да пази Бог… Но понеже князът узна за гостите и ме изпрати да попитам кои са те, ти, ваша милост пане Харламп, ще отговориш, веднага ще отговориш, дори да съм хайдук, а не само заблудовски подстароста.

— Дори и на маймуна бих отговорил, щом е дошла при мене със заповед — каза Харламп. — И така слушай, ваша милост, и си запиши имената, ако главата ти не може да ги запомни. Това са пан Скшетуски, известният збаражец, и братовчед му, Станислав.

— Велики боже, какво чувам! — възкликна Харашимович.

— Това е пан Заглоба.

— Велики боже, какво чувам!…

— Ако ти, ваша милост, се смути така, като чу името ми — каза Заглоба, — помисли как неприятелите трябва да се смущават на бойното поле.

— А това е пан полковник Володиовски — довърши Харламп.

— И той е прочута сабя, а освен това и Радживиловска — каза Харашимович и се поклони. — Главата на княза господар се пръска от работа, но ще намери време за такива рицари, непременно ще намери… Засега с какво мога да ви услужа, ваша милост панове? Целият замък е на услугите на милите гости и избата също.

— Чували сме за славните кейдански медовини — каза Заглоба бързо.

— Е да! — отговори Харашимович. — Медовините в Кейдани са славни, наистина славни! Веднага ще изпратя тук да си изберете. Надявам се, че ваша милост панове благодетели ще останете по-дълго тук.

— Затова сме и дошли, да останем на служба при княза воевода — каза пан Станислав.

— Похвално е намерението на ваша милост панове, още по-похвално, тъй като идат тежки времена.

При тия думи Харашимович се сви и стана толкова малък, сякаш се смали с цял лакът.

— Какво се чува? — попита пан Харламп. — Има ли някакви новини?

— Князът не е мигнал през цялата нощ, защото пристигнаха двама пратеници. Работата е лоша и става все по-лоша. Carolus Gustavus вече е влязъл след Витенберг в Жечпосполита; Познан е окупиран, окупирана е цяла Велкополска, а и Мазовше ще бъде скоро окупирано; шведите са вече в Лович, съвсем близо до Варшава. Нашият крал избягал от Варшава и я оставил без никаква защита. Днес-утре шведите ще влязат там. Говори се, че загубил и голямо сражение, че искал да бяга в Краков, а оттам по чужди страни, та да моли за помощ. Лошо, ваша милост панове благодетели! Ако и да има такива, които казват, че това е хубаво, защото шведите не вършат никакви насилия, спазват договорите, не събират данъци, не ограничават привилегиите, не пречат на вярата. Затова всички с готовност приемат покровителството на Карл Густав… Провини се нашият господар Ян Казимеж, много се провини… Пропадна вече всичко за него, пропадна!… На човек му се ще да плаче, но пропадна и това си е!

— Защо, дявол да го вземе, ваша милост, се мяташ като риба, когато я слагат в тигана! — викна Заглоба. — И говориш за нещастието така, като че ли си доволен от него?