Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Да може човек да я намери и утеши! — каза пан Михал. — Щом я споменахте, веднага ми стана топло около сърцето. Тя беше най-доброто момиче. Дано ми даде Бог да я срещна!… Ей, хубави бяха старите времена в Лубни, но никога вече няма да се върнат. И надали някога вече ще има такъв вожд, какъвто беше нашият княз Йереми. Човек знаеше, че всяко сблъскване ще свърши с победа. Радживил е голям воин, но не такъв, и човек вече не му служи с такова сърце, защото той няма нито бащинско чувство към войника, нито позволява някаква близост, смята се за някакъв монарх, макар че Вишньовецки не бяха по-долни от Радживиловци.

— Да оставим това — каза Ян Скшетуски. — Сега спасението на отечеството е в негови ръце, а понеже е готов да даде живота си за родината, нека го благослови Бог.

Така разговаряха рицарите, като пътуваха през нощта, и ту си припомняха минали неща, ту говореха за сегашното тежко време, когато три войни изведнъж се бяха стоварили върху Жечпосполита.

После прочетоха вечерните си молитви, а когато свършиха това, сънят ги налегна и те почнаха да дремят и да клюмат върху седлата.

Нощта беше хубава, топла, хиляди звезди мигаха по небето; а те пътуваха бавно и сладко спяха, докато почна да се разсъмва и тогава пан Михал се събуди пръв.

— Ваша милост панове, отворете очи, Кейдани вече се вижда! — възкликна той.

— Какво? Я? — каза Заглоба. — Кейдани? Къде?

— Ето там! Виждат се кулите.

— Изглежда хубав град — каза Станислав Скшетуски.

— Много хубав — отговори Володиовски, — а през деня ще се убедите още по-добре в това.

— Той нали е наследство на княза воевода?

— Точно така. Преди това е бил на Кишкови, от които бащата на сегашния княз го получил като зестра за Ана Кишк, дъщеря на витебския воевода. В цялата Жмудж няма такъв хубав град, защото Радживилови не пускат тук евреи освен със специално позволение. Тук има великолепна медовина.

Заглоба потърка очи.

— О, тогава тук живеят хубави хора. Каква е тази грамадна постройка, дето се вижда на височината?

— Това е наскоро построен замък, вече през владичеството на Януш.

— Укрепен ли е?

— Не, но е великолепна резиденция. Не са го укрепявали, защото от времето на кръстоносците неприятел никога не е стъпвал по тия места. Тоя остър връх, който виждате там, в центъра на града, е на енорийската черква. Кръстоносците са я издигнали още в езически времена, после била дадена на калвинистите, но свещеник Кобилински осъдил княз Кшищоф и отново я взел за католиците.

— Е, слава Богу!

Като разговаряха така, наближиха първите къщи от предградието.

В това време се разсъмваше все повече и слънцето започна да изгрява. Рицарите гледаха с любопитство непознатия град, а пан Володиовски продължаваше да разказва:

— Това е улица Еврейска, на която живеят ония евреи, които имат позволение. Като минем по нея, ще стигнем чак до пазарния площад. Охо, хората вече се будят и започват да излизат от домовете си. Гледайте колко коне стоят пред подковачниците и слуги, които не са с радживиловски униформи. Някакъв събор трябва да има в Кейдани. Тук винаги е пълно с шляхтичи и панове, а понякога пристигат чак от чужди страни, защото това е столица на еретиците от цялата Жмудж, които тук безопасно вършат своите суеверни магии и обичаи под закрилата на Радживиловци. Ето и пазара! Гледайте, ваша милост панове, какъв часовник има на общинския дом! Казват, че и в Гданск няма по-добър. А това, което смятате за черква с четирите кули, това е калвинистко сборище, в което всяка неделя хулят Бога — а онова там е лютеранска черква. Да не мислите, че гражданите тук са поляци или литовци — съвсем не! Само немци и шотландци, най-много шотландци! Те са много добра пехота, особено с топори секат страшно. Негова светлост князът има и един шотландски полк само от кейдански доброволци. Хей! Какви са тия покрити коли на площада! Сигурно някакъв събор. В тоя град няма никакви странноприемници, познати отиват при познати, а шляхтата в замъка, където има пристройки, дълги по няколко десетки лакти, предназначени само за гости. Там приемат любезно всекиго, дори за цяла година, за сметка на княза, а има такива, които целия си живот прекарват вътре.

— Чудя се как гръм не е запалил това калвинистко сборище — каза Заглоба.

— Сякаш ваша милост знаеш, че това се е случило. В средата между четирите кули е имало купола като шапка, в която някога така треснал гръм, че нищо не останало от нея. Тук, в подземията, е погребан бащата на княз конюши Богуслав, Януш, който е участвал в бунта срещу Зигмунд ІІІ. Негов собствен хайдук му строшил черепа и така мърцина загинал, както е живял грешно.