Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Дали той ще стори това? — питаше Ян.

— Ако постъпи другояче, това би било черна неблагодарност и вероломство от негова страна! — отвърна Станислав.

— Мъчно може да разчита човек на чуждата благодарност, особено на един еретик — каза пан Заглоба. — Аз помня тоя ваш курфюрст още от хлапе; винаги е бил темерут и човек би казал, че непрекъснато слуша това, което му шепне дяволът в ухото. Това му го казах право в очите, когато ходихме с покойния пан Конецполски в Прусия. Той е също така лютеранин, както и шведският крал. Дано даде Бог да не се съюзят против Жечпосполита…

— Знаеш ли какво, Михале? — каза внезапно Ян. — Аз няма да почивам днес, ами ще дойда с тебе в Кейдани. Сега е по-добре да се пътува нощем, защото денем е горещо, а и бързам да се освободя от тая несигурност. За почивка ще има време, князът едва ли ще тръгне още утре.

— Още повече че е поръчал хоронгвата да бъде задържана в Упита — отговори пан Михал.

— Предложението е добро! — извика пан Заглоба. — И аз тръгвам!

— Тогава да вървим заедно всички — добави Станислав.

— Утре сутринта ще бъдем в Кейдани — каза пан Володиовски, — а по пътя и на седлата ще може добре да се подремне.

След два часа, като си похапнаха и пийнаха малко, рицарите тръгнаха на път и още преди залез стигнаха в Кракинов.

По пътя пан Михал им разказваше за околността, за славната лауданска шляхта, за Кмичиц и за всичко, което се беше случило от известно време насам. Призна също и чувствата си към панна Билевичувна, несподелени както винаги.

— Цялата работа е там, че войната е близка — казваше той, — иначе щях много да се измъчвам, понеже понякога мисля, че така ми е писано и навярно ще умра като ергенин.

— Нищо няма да загубиш — каза пан Заглоба, — ергенството е също хубаво нещо и приятно на Бога. Ето, аз съм решил да си остана докрай ерген. Понякога ми е жал, че няма да има на кого да предам славата и името си, защото, ако и да обичам децата на Ян като свои, все пак те са Скшетуски, а не Заглоби.

— Ах, негоднико! — каза Володиовски. — Ти ваша милост, си взел това решение толкова рано, колкото и вълкът, който се зарекъл да не души овце, когато му изпадали всичките зъби.

— О, не е вярно! — каза Заглоба. — Не беше много отдавна, пане Михале, когато ходихме на избора за крал във Варшава. Подир кого се оглеждаха всички женички, ако не подир мене?… Помниш ли как се оплакваше, че тебе не те поглежда никоя? Но ако чак толкова желаеш да се жениш, не се тревожи. Ще дойде и твоят ред. Няма какво да търсиш и тъкмо тогава ще намериш, когато не търсиш. Сега е военно време и голям брой благородни ергени загиват всяка година. Нека само и тая шведска война да продължи повечко, тогава момите съвсем ще поевтинеят и ще можем да ги купуваме на дузини по панаирите.

— Може и на мене да ми дойде редът да загина — каза пан Михал. — Омръзна ми вече това скитане по света. Никога не бих могъл да ви разкажа, ваша милост панове, колко благородна и хубава мома е тая Билевичувна. Човек би я обичал и пазил като нещо най-хубаво… Но не! Дяволите трябва да са докарали тоя Кмичиц… Той сигурно я е нещо омагьосал, другояче не може да бъде, ако не беше така, навярно нямаше да ме прогони. Ето, гледайте! Точно там зад хълмчето се вижда Водокти, но вкъщи няма никого, защото тя е заминала кой знае къде… То щеше да бъде мой подслон; и нека там да бях прекарал живота си… Мечката си има бърлога, вълкът — яма, а аз, ето, само тая кранта и това седло, на което седя…

— Виждам, че те е убола като трън — каза пан Заглоба.

— Разбира се, че като си я припомня или като видя Водокти, когато минавам покрай него, ми става жал… Исках клин с клин да избия и отидох при пан Шилинг, който има много хубава дъщеря. Веднъж я бях видял отдалече по пътя и страшно ми хареса. Та отидох — и какво ще кажете, ваша милост панове? Баща й не намерих вкъщи, а панна Кахна помисли, че това не е пан Володиовски, а слугата на пан Володиовски… Този афронт така ме засегна, че повече не се показах там.

Заглоба започна да се смее.

— Да те вземат мътните, пане Михале! Цялата работа е там, че трябва да си намериш жена толкова дребна, колкото си ти. А къде се дяна онова зверче, което ти беше харесало при княгиня Вишньовецка и за което искаше да се жени пан Подбипента, Бог да го прости. Тя беше точно за тебе, същинска костилка, макар че очите й светеха страшно.

— Това е Ануша Борзобогата-Крашенска — каза пан Ян Скшетуски. — Навремето си всички бяхме влюбени в нея, Михал също. Бог знае какво става сега с нея.