„Ваша милост пане полковник Володиовски!
С голяма радост прочетохме рапорта на ваша милост, че хоронгвата е вече готова и всеки момент може да тръгне в поход. Дръж я, ваша милост, в готовност, защото идват толкова тежки времена, каквито досега не е имало, а сам ти ела колкото е възможно по-скоро в Кейдани, където те очакваме нетърпеливо. Ако до ваша милост стигнат някакви вести — не им вярвай, докато не чуеш всичко от нашата уста. Ние ще постъпим така, както ни заповядва Бог и нашата съвест, без да обръщаме внимание какво ще измисли срещу нас човешката злоба и омраза. Но същевременно се радваме, че идват такива времена, при които всеки ще докаже на дело кой е искрен и истински приятел на радживиловския дом и кой дори in rebus adversis 76 76 В нещастията (лат.). — Бел.прев.
е готов да му служи. Кмичиц, Невяровски и Станкевич вече докараха тук хоронгвите си; нека хоронгвата на ваша милост да остане в Упита, защото може би ще е необходима там, а може да се наложи да тръгнете за Подлесието под командата на моя братовчед, негова светлост княз Богуслав, литовски конюши 77 77 Управител на конюшните, стадата и пасищата на краля. По-късно почетна титла. — Бел.прев.
, който предвожда там значителна част от нашите сили. За всичко това ще узнаеш подробно от нашата уста — а сега предоставяме на вашата вярност прилежното изпълнение на заповедите и те очакваме в Кейдани.
Януш Радживил, княз Бирже и Дубинки, вилненски воевода, велик литовски хетман“
— Така е! От това писмо се вижда вече, че ще има нова война! — каза Заглоба.
— А щом князът пише, че ще постъпи така, както му заповядва Бог и съвестта, това значи, че ще бие шведа — добави пан Станислав.
— Странно ми е само това — каза Ян Скшетуски, — че пише за вярност към радживиловския дом, а не към отечеството, което е по-горе от Радживиловци и се нуждае от по-бърза помощ.
— Такъв е техният пански маниер — отвърна Володиовски, — при все че и на мене това не ми харесва, тъй като и аз служа на отечеството, а не на Радживиловци.
— И кога получи това писмо? — попита Ян.
— Тази сутрин и смятах да тръгна след пладне. Вие си починете тая вечер от пътуването, а аз навярно ще се върна утре и веднага ще тръгнем с хоронгвата накъдето ни заповядат.
— Да не би за Подлесието? — каза Заглоба.
— При княза конюши! — повтори пан Станислав.
— Князът конюши Богуслав е сега също в Кейдани — отвърна Володиовски. — Той е интересна личност, затова го наблюдавайте внимателно. Голям воин е, а още по-голям рицар, но в него няма полящина за пукната пара. Носи се като чужденец и приказва на немски или на френски, сякаш някой чупи със зъби лешници, и можеш да го слушаш цял час, без да разбереш нищо.
— При Берестечко княз Богуслав се държа великолепно — каза Заглоба — и докара прекрасен отряд немска пехота.
— Тия, които го познават по-отблизо, не го хвалят много — продължи Володиовски, — защото обича само немците и французите, и това не е никак чудно; нали е роден от германка, дъщеря на бранденбургския електор 78 78 Немски княз, който участвал в избора на немския император (лат.). — Бел.прев.
, от която покойният му баща не само че не е получил никаква зестра, но е трябвало и да плаща за нея — изглежда, че тия князчета са бедни като черковни мишки. Но Радживиловци са искали да имат suffragia 79 79 Подкрепа, помощ при избори, при гласуване (лат.). — Бел.прев.
в Немско, чиито князе са те, и затова са готови да се сродяват с немци. Това ми е разправил пан Сакович, в миналото слуга на княз Богуслав, който му дал ошмянското староство. Той и пан полковник Невяровски са пътували с княз Богуслав по разни задморски страни и винаги му служели за секунданти при дуели.
— Толкова ли дуели е имал? — попита Заглоба.
— Колкото косми на главата! Голям брой разни там чуждестранни князе и графове, френски и немски, е изпонадупчил, защото, както разправят, е много избухлив човек, а е и храбър, та за всяка дума обявява дуел.
Пан Станислав Скшетуски се събуди от замислеността си и каза:
— И аз съм слушал за княз Богуслав, понеже от нас до електора не е далеко, а той постоянно седи там. Помня и това, което е казвал баща ми, — че когато бащата на княз Богуслав се женел за дъщерята на електора, хората мърморели, че такъв прочут дом като радживиловския се свързва с чужденци, но дано това да е било за добро, тъй като сега електорът е роднина на Радживиловци и сигурно ще бъде с по-добри чувства към Жечпосполита, а в момента от него зависят много неща. Това, което казваш, ваша милост, че у тях цари беднотия, не е вярно. Наистина, ако някой продаде всичките Радживиловци, ще може да купи срещу тях електора с цялото му княжество, но днешният курфюрст Фридрих Вилхелм е събрал вече доста пари и има двайсет хиляди души много добра войска, с която би могъл да се противопостави смело на шведите, а би трябвало да стори това като васал на Жечпосполита, ако е честен и благодарен човек и помни всички добрини, които Жечпосполита е направила на дома му.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу