Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— От какво заключаваш това?

— По две причини: първо, че князът ще поиска да поправи репутацията си, разклатена след цибиховската битка и, второ, понеже обича войната.

— Това е вярно — каза Заглоба. — Аз го познавам отдавна, защото бяхме съученици и му пишех домашните упражнения. Той винаги е обичал войната и затова предпочиташе да другарува повече с мене, отколкото с другите, понеже и аз предпочитах коня и копието пред латинския.

— Значи той не е като познанския воевода, а съвсем друг човек — каза пан Станислав Скшетуски.

Володиовски започна да го разпитва за всичко, което се бе случило при Уйшче, и си скубеше косата, когато слушаше разказа; най-сетне, когато пан Станислав свърши, каза:

— Имаш право, ваша милост! Нашият Радживил не е способен на такива неща. Той е горд като дявол и му се струва, че по целия свят няма по-голям род от радживиловския, това е вярно! Той не търпи съпротива, това е вярно — и затова е сърдит на пан подскарбия Гошевски, един благороден човек, защото не играе така, както му засвирят Радживиловци. На негово величество краля също е сърдит, понеже не му дал достатъчно бързо жезъла на велик литовски хетман… Всичко това е вярно, както е вярно, че предпочита да живее в позорните калвинистки заблуди, отколкото да се върне в истинската вяра; че където може, потиска католиците; че създава еретически общини… Но въпреки това готов съм да се закълна, че той би предпочел да пролее последната капка от надменната си кръв, отколкото да подпише такава капитулация, както при Уйшче… Ще имаме война, колкото ти душа иска, защото хетманът ще бъде не драскач, а боец.

— Това исках да чуя! — каза Заглоба. — Нищо повече не искаме. Пан Опалински е драскач и веднага се видя за какво го бива… Това са най-долните хора! Всеки от тях, щом изскубне перо от трътката на някоя гъска, веднага мисли, че е станал по-умен от всички… И такъв синковец кори другите, но дойде ли до сабята, тогава го няма. Аз сам на младини редях рими, та да завладявам женските сърца, и щях да натикам в кози рог пан Кохановски 75 75 Ян Кохановски — най-големият полски поет от XVI век. — Бел.прев. с неговите стихчета, но после войнишката натура взе връх.

— А аз ще ви кажа и това — прекъсна го Володиовски, — че щом шляхтата тук се размърда, ще се съберат много хора, стига да има пари, тъй като това е най-важното.

— За Бога, не искам опълченци! — възкликна пан Станислав. — Ян и негова милост пан Заглоба знаят вече моите чувства, а на ваша милост ще кажа, че е по-добре да бъда прост войник в редовна хоронгва, отколкото хетман на цялото опълчение.

— Тукашният народ е храбър — отвърна пан Володиовски — и много опитен. Имам пример за това от моя набор. Не можах да взема всички, които искаха, а между тия, които съм приел, няма нито един да не е служил по-рано. Аз ще покажа на ваша милост тая хоронгвичка и твърдя, че ако не знаехте от мене, нямаше да разберете, че това не са стари войници. Всеки е чукан и кован в огъня като стара подкова, а в строя стоят като римски триарии. На шведите няма да им е така лесно, както с великополяните при Уйшче.

— Надявам се, че Бог ще отмени всичко — каза Скшетуски. — Казват, че шведите били добри войници, но никога не са могли да удържат пред нашите редовни войски. Ние сме ги били винаги — това вече е изпробвано, — били сме ги дори тогава, когато ги е предвождал най-големият им военачалник, какъвто са имали някога.

— Право да си кажа, много съм любопитен да разбера за какво ги бива — отговори пан Володиовски — и ако не беше това, че две други войни гнетят едновременно отечеството, никак не бих се разсърдил заради тая, шведската. Опитали сме и турците, и татарите, и казаците, и Бог знае още кого — редно е сега да опитаме и шведите. Само една неприятност може да има, а това е, че цялата ни войска заедно с хетманите е заета в Украйна. Но аз вече виждам какво ще стане тук. Князът воевода ще възложи досегашната война на пан подскарби Гошевски, който е полеви хетман, а сам ще се залови с шведите. Вярно, че ще бъде тежко! Все пак нека се надяваме, че Бог ще ни помогне.

— Тогава да вървим в Кейдани! — каза пан Станислав.

— Получих и заповед хоронгвата ми да бъде в готовност, а самият аз в срок от три дни да се представя в Кейдани — отговори пан Михал. — Но трябва и на вас да покажа тая последна заповед, тъй като от нея вече се вижда, че князът воевода мисли за шведите.

След тия думи пан Володиовски отключи сандъчето, което се намираше на пейката при прозореца, извади от него лист хартия, сгънат на две, разгъна го и започна да чете: