Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Да, да, прекрасно време даде Бог за жътвата — измърмори пан Заглоба. — И хубаво сено се събра, и жътвата ще мине бързо… Да, да…

Тук той притвори очи, после пак ги отвори за малко — измърмори още: „Умориха ме тия детища…“ — и заспа здравата.

Спа доста дълго, но след някое време го събуди лекият повей на по-студен въздух, както и разговорът и стъпките на двама мъже, които се приближаваха бързо към липата. Единият от тях беше пан Ян Скшетуски, прочутият збаражец, който се беше върнал преди един месец от хетманите в Украйна и си седеше вкъщи, за да се лекува от упорита треска; другия пан Заглоба не познаваше, при все че по ръст, стойка и дори черти на лицето приличаше много на Ян.

— Представям ви, отче — каза Ян, — братовчеда си пан Станислав Скшетуски от Скшетушев, калишки ротмистър.

— Ти, ваша милост пане, много приличаш на Ян — отговори Заглоба, като мигаше с очи и изтърсваше остатъка от сън от клепачите си — и ако бях срещнал някъде ваша милост, веднага щях да кажа: „Скшетуски!“ Хей, какъв гост вкъщи!

— Много ми е приятно да се запозная с ваша милост — отвърна Станислав, — още повече че името ми е добре известно, защото рицарството в цяла Жечпосполита го повтаря с почит и го взема за пример.

— Без да се хваля, правех каквото можех, докато усещах сила в костите си. Дори и сега човек би искал да вкуси от войната, тъй като consuetudo altera natura 73 73 Навикът е втора природа (лат.). — Бел.прев. . Но защо, ваша милост панове, сте толкова угнетени, та дори лицето на Ян е побледняло?

— Станислав донесе страшни вести — отговори Ян. — Шведите влезли във Велкополска и вече са я заели изцяло.

Пан Заглоба скочи от пейката, сякаш възрастта му намаля с четирийсет години, отвори широко очи и неволно започна да се опипва по бедрото, като че търсеше сабята си.

— Как така? — каза той. — Как са я заели цялата?

— Защото познанският воевода и другите я предадоха при Уйшче в ръцете на неприятеля — отвърна Станислав Скшетуски.

— За Бога!… Какво говориш, ваша милост!… Предали се!…

— Не само се предадоха, но подписаха договор, с който се отказаха от краля и от Жечпосполита… Отсега нататък там вече ще бъде Швеция, не Полша.

— Боже милостиви!… Христе разпнати!… Да не би светът да се свършва?… Какво чувам аз?… Вчера говорехме с Ян за заплахата от шведеца, защото имаше вести, че иде, но и двамата бяхме сигурни, че това ще се свърши с нищо или най-много като нашият господар Ян Казимеж се откаже от титлата шведски крал.

— А не щеш ли, започна със загуби на провинции и ще се свърши с кой знае какво.

— Престани, ваша милост, че ще ми се пръсне главата!… Как така? И ти, ваша милост, беше при Уйшче?… И ваша милост видя всичко това със собствените си очи?!… Ами че то е просто най-отвратителна измяна, непозната в историята!

— И бях, и видях, а дали това беше измяна, сам ще прецениш, ваша милост, когато чуеш всичко. Стояхме ние при Уйшче, опълчение и кралска пехота, общо около петнайсет хиляди души, и бяхме заели позиция край Нотеч ab incursione hostili 74 74 Срещу неприятелско нахлуване (лат.). — Бел.прев. . Наистина войската ни беше малко и ваша милост, като войник с опит, най-добре знаеш дали опълчението може да я замести, особено велкополското, където шляхтата е отвикнала да воюва. Все пак, ако се беше намерил военачалник, можеше, както е бивало, да окажем съпротива на неприятеля и поне да го задържим, докато Жечпосполита намисли някаква помощ. Но щом Витенберг се показа, веднага започнаха да преговарят, без да се пролее дори капка кръв. После пристигна Раджейовски и с увещанията си постигна това, което казах, което е и нещастие, и позор, каквито досега не е имало.

— Как така? Никой ли не се противопоставяше?… Никой ли не протестираше? Никой ли не обвини в измяна тия негодници в очите?… Всички ли се съгласиха да изменят на отечеството и господаря?…

— Загива добродетелта, а с нея и Жечпосполита, защото почти всички се съгласиха… Аз, двамата панове Скорашевски, пан Чишвицки и пан Клоджински правехме всичко, каквото можехме, за да събудим дух на съпротива у шляхтата. Пан Владислав Скорашевски за малко не полудя; тичахме из стана от опълчение до опълчение и Бог е свидетел, че няма заклинания, които да не употребихме. Но какво можеше да помогне това, когато повечето предпочитаха да отидат с лъжици на банкета, който Витенберг им бе обещал, отколкото със саби на бой. Като видяха това, честните хора се пръснаха — едни тръгнаха към къщи, други за Варшава. Пановете Скорашевски тръгнаха за Варшава и първи ще занесат вестта на краля, а аз, понеже нямам нито жена, нито деца, дойдох тук, при братовчед си, с надежда, че ще тръгнем заедно срещу неприятеля. Цяло щастие, че ви намерих тук, ваша милост панове.