Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

И започна да ги огражда все по-голям кръг от шляхтичи. Наоколо се надигна страхотно ръмжене, пламъци преминаваха по лицата и изскачаха от очите, раздрънкваха се саби. Владислав Скорашевски овладя първата си възбуда и заговори, като сочеше къщата, в която ставаше съвещанието:

— Чувате ли, ваша милост панове, те там продават отечеството като юди и го позорят! Знайте, че ние вече не принадлежим към Полша. Малко им беше да предадат в ръцете на неприятеля всички вас, стана, войската, оръдията. Дано ги Бог убие! Те подписаха и от свое, и от ваше име, че се отричаме от отечеството си, че се отричаме от нашия крал, че целият този край, крепостите и всички ние ще принадлежим на Швеция за вечни времена. Да се предава войска — това се случва; но кой има право да се отрича от отечеството и господаря?! Кой има право да откъсва една провинция, да се присъединява към чужденците, да преминава към друг народ, да се отказва от собствената си кръв?! Ваша милост панове, това е позор, измяна, убийство, парицидиум 71 71 Отцеубийство (лат.). — Бел.прев. !… Спасявайте отечеството, братя панове! В името на Бога! Който е шляхтич, който е добродетелен, нека спасява нашата майка! Да си дадем живота, да си пролеем кръвта! Да не приемаме да бъдем шведи! Не бива, не бива!… Да не се беше родил тоя, който сега ще поскъпи кръвта си!… Да спасяваме нашата майка!

— Измяна! — викнаха вече няколко десетки гласове! — Измяна! Смърт!

— При нас, който има чувство за чест! — викаше Скшетуски.

— Срещу шведа! На смърт! — добави Клоджински.

И тръгнаха да обикалят стана, като викаха: „При нас! Събирайте се! Предателство!…“ — а зад тях тръгнаха вече неколкостотин шляхтичи с голи саби.

Но грамадното мнозинство остана на мястото си, а и мнозина от тия, които тръгнаха, започнаха да се оглеждат и изостават, когато забелязаха, че са малко на брой.

А в това време вратата на къщата, в която ставаше съвещанието, отново се отвори и се показа познанският воевода Кшищоф Опалински, от дясната страна на когото стоеше генерал Виртц, а от лявата Раджейовски. След тях вървяха: Анджей Карол Груджински, калишки воевода, Максимилиан Мясковски, кшивински кастелан, Павел Гембицки, мендзижецки кастелан, и Анджей Слупецки.

Кшищоф Опалински държеше в ръка пергаментов свитък с прикачени печати; главата му беше вдигната, но лицето бледо, а погледът несигурен, при все че явно се мъчеше да бъде весел. Той обгърна тълпите с поглед и всред мъртва тишина заговори с висок, но леко пресипнал глас:

— Ваша милост панове! Днес ние се отдадохме под покровителството на негово величество шведския крал. Vivat Carolus Gustavus rex!

Тишина отговори на воеводата; внезапно някакъв отделен глас прозвуча:

— Вето!

Воеводата плъзна поглед към тоя глас и отговори:

— Тук не е сеймик, следователно няма място за вето! А който иска да обявява вето, нека отиде към насочените срещу нас шведски оръдия, които само за един час могат да направят от целия ни стан пепелище.

Тук той замлъкна, а след малко попита:

— Кой каза: вето?

Никой не се обади.

Воеводата отново взе думата и заговори още по-високо:

— Всички привилегии на шляхтата и духовенството ще бъдат запазени, данъците няма да бъдат увеличени и ще бъдат събирани по същия начин както досега… Никой няма да бъде онеправдаван, нито ограбван; войските на негово кралско величество нямат право да отсядат в именията на шляхтата, нито да вземат друга реквизиция освен тая, каквато са вземали полските кралски хоронгви…

Тук той замлъкна и се ослуша алчно в шума на шляхтата, сякаш искаше да разбере неговото значение, после даде знак с ръка:

— Освен това имам честната дума и обещанието на генерал Витенберг, дадено от името на негово кралско величество, че ако цялата страна последва нашия спасителен пример, шведските войски веднага ще тръгнат към Литва и Украйна и няма да прекратят войната, докато всички земи и всички замъци не бъдат възвърнати на Жечпосполита. Vivat Carolus Gustavus rex!

— Vivat Carolus Gustavus rex! — извикаха неколкостотин гласа.

— Vivat Carolus Gustavus rex! — звучеше все по-силно в целия стан.

Тук пред очите на всички познанският воевода се обърна към Раджейовски и го прегърна сърдечно, след което прегърна Виртц; после всички започнаха да се прегръщат помежду си. Шляхтата последва примера на големците и радостта стана всеобща. Сега вече така викаха „да живее“, че ехото се носеше по цялата околност. Но познанският воевода помоли още милостивата шляхта за минутка тишина и каза със сърдечен тон: