Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

След половин час познанският воевода заповяда хората да се разотидат по шатрите, защото сметна, че не могат да бъдат държани в редиците, когато неприятелят е далеч на цял ден път. Поставени бяха обаче многобройни стражи; забрани се конете да бъдат изкарвани на паша и бе издадена заповед при първото тихо изтръбяване с мундщук всички да възседнат конете и да бъдат готови.

Свърши се чакането, несигурността, веднага се свършиха споровете, разприте. Нещо повече: близостта на неприятеля повдигна духа, както предричаше пан Скшетуски. Първата щастлива битка дори можеше да го повдигне много високо, а вечерта се случи нещо, което сякаш беше ново щастливо знамение.

Слънцето тъкмо залязваше и осветяваше с ярък, ослепителен блясък Нотеч и боровите гори отвъд реката, когато от другата й страна съзряха най-напред облак прах, а после хора, които се движеха всред облака. Всичко живо излезе на валовете да гледа какви са тия гости; в тоя миг от стражата долетя драгун от хоронгвата на пан Груджински и съобщи, че разездът се връща.

— Разездът се връща!… Връщат се благополучно!… Шведите не са ги изяли! — повтаряха от уста на уста в стана.

В това време те се приближаваха все повече всред светлите кълба прах, като се движеха бавно, а после се прехвърлиха през реката.

Шляхтата ги наблюдаваше с ръце над очите, защото блясъкът ставаше все по-силен и целият въздух беше наситен със златна и пурпурна светлина.

— Хей! Те са като че ли повече, отколкото тръгнаха! — каза пак Шлихтинг.

— Може би карат пленници, кълна се в Бога! — викна някакъв шляхтич, изглежда, голям страхливец, който не можеше да повярва на очите си.

— Пленници карат! Пленници карат!…

В това време те се приближиха дотолкова, че вече можеше да се различат лицата. Отпред яздеше пан Скорашевски и по обичая си кимаше с глава, като приказваше весело със Скшетуски, зад тях голямата конна част обграждаше няколко десетки пехотинци с кръгли шапки. Те бяха наистина шведски пленници.

Като ги видя, шляхтата не издържа и се спусна напред всред викове:

— Да живее Скорашевски! Да живее Скшетуски!

Гъсти тълпи веднага обкръжиха целия отряд. Едни гледаха пленниците, други разпитваха: „Как беше?“ Трети се заканваха на шведите.

— Е! Сега? Пада ви се, кучета такива!… С поляците ви се дощяло да воювате, а? На ви сега поляци!

— Дайте ги тук! На сабите си ще ги вдигнем!… На бигос ще ги направим!…

— Ха, свински бутове! Ха, широкогащници! Опитахте ли полските саби?!

— Ваша милост панове, не крещете като хлапета, защото пленниците ще помислят, че тая война ви е първица! — каза пан Скорашевски. — Обикновено нещо е да се вземат пленници във военно време.

Доброволците, които бяха участвали в разезда, поглеждаха гордо шляхтата, която ги обсипваше с въпроси:

— Как беше? Лесно ли ви се дадоха? Или трябваше да се изпотите? Добре ли се бият?

— Добри военни прислужници — отвърна пан Рошински — и доста се защитаваха, но не са от желязо, нали? Сабята ги лови.

— И не можаха да ви се опрат, а?

— Не можаха да издържат устрема ни.

— Ваша милост панове, чувате ли какво казват? Устрема не могли да издържат!… Е, какво?… Устремът е най-важното!…

— Помнете, само с устрем!… Това е най-добрият начин срещу шведа!

Ако в тоя момент беше заповядано на тази шляхта да се хвърли срещу неприятеля, положително нямаше да й липсва устрем, но засега неприятелят не се виждаше — обаче късно през нощта пред предните стражи се разнесе глас на тръба. Пристигаше втори тръбач с писмо от Витенберг, който призоваваше шляхтата да се предаде. Когато тълпата узна това, поиска да съсече пратеника, но воеводите взеха писмото да го обсъдят, при все че съдържанието му беше дръзко.

Шведският генерал заявяваше, че Карл Густав изпраща войската си на своя роднина Ян Казимеж като помощ срещу казаците, че следователно великополците трябва да се предадат без съпротива. Когато четеше това писмо, пан Груджински не можа да овладее възмущението си и удари с пестник по масата, но познанският воевода го успокои веднага с въпроса:

— Вярваш ли, ваша милост, в победата?… Колко дни ще можем да се отбраняваме?… Искаш ли да поемеш отговорността за обилната шляхтишка кръв, която може да бъде пролята утре?…

След продължително съвещание се реши да не отговорят и да чакат какво ще стане. Не чакаха дълго. В събота, 24 юли, стражите съобщиха, че цялата шведска войска се е появила срещу Пила. В стана закипя като в кошер преди роене.