Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Раджейовски започна да се смее още по-високо, суровото лице на Витенберг също така засия.

— Ваша милост, нали не смяташ, че той е готов да постъпи така, както пише? — попита Витенберг.

— Той ли? — отговори Раджейовски. — Вярно е, че храни любов към отечеството, но я храни с мастило, а понеже това не е особено силна храна, и любовта му е по-мършава дори от неговия шут, който му помага да съчинява стихове. Сигурен съм, че след тоя римски отказ ще последват пожелания за добро здраве и успехи, уверение в преданост и накрай молба да щадим имотите на него и роднините му, за което ще ни бъде благодарен заедно с всичките си роднини.

— А какъв ще бъде в края на краищата резултатът от писмата ни?

— Че окончателно ще понижат духа, че пановете сенатори ще започнат преговори с нас и че ще заемем цяла Велкополска само след няколко изстрела във въздуха.

— Дано излезеш истински пророк, ваша милост…

— Уверен съм, че ще стане така, понеже познавам тия хора, имам също така приятели и привърженици в цялата страна и зная какво да правя… А че няма да пропусна нищо, за това гарантира несправедливостта на Ян Казимеж към мене и обичта ми към Карл Густав. Сега у нас хората повече държат за собствените си богатства, отколкото за целостта на Жечпосполита. Всички тия земи, по които ще се движим сега, са имоти на родовете Опалински, Чарнковски, Груджински, а те именно се намират в Уйшче, затова ще бъдат по-меки при преговорите. Що се отнася до шляхтата, стига да й гарантираме свобода на събрания, и тя ще тръгне по стъпките на пановете воеводи.

— С познаването си на страната и хората й ваша милост оказваш неизмерими услуги на негово кралско величество, които не могат да минат без също така щедра награда. От това, което чувам от ваша милост, заключавам, че мога да смятам тая земя за наша.

— Можеш, ваша милост, можеш, можеш! — повтори Раджейовски няколко пъти с готовност.

— Следователно аз я заемам в името на негово кралско величество Карл Густав — отвърна сериозно Витенберг.

Още преди шведската войска да почне така да гази Велкополската земя отвъд Хайнрихсдорф, на 18 юли в полския стан пристигна шведски тръбач с писма до воеводите от Раджейовски и Витенберг.

Пан Владислав Скорашевски сам го отведе при познанския воевода, а шляхтата от опълчението зяпаше с любопитство „първия швед“ и се удивляваше на енергичната му стойка, мъжественото лице, жълтите мустаци, възвити в краищата нагоре като широка четка, и господарския израз на лицето. Тълпи го съпровождаха до воеводата, познати се викаха един-друг, сочеха го с пръсти, смееха се малко на ботушите му, които завършваха с огромни кръгли кончови, и на дългата му права рапира, окачена на богато извезания със сребро ремък, която наричаха различно; а шведът също гледаше с любопитни очи изпод широката си шапка, сякаш искаше да извърши преглед на стана и да пресметне силите, ту пък разглеждаше тълпата от шляхтичи, източното облекло на които явно беше новост за него.

Най-сетне го въведоха при воеводата, където бяха събрани всички големци, които се намираха в стана.

Веднага прочетоха писмата и започнаха съвещание, а пан воеводата повери тръбача на придворните си да го угостят по войнишки; от придворните го взе шляхтата и като продължаваше да му се чуди като на някаква рядкост, започна да пие с него на провала.

Пан Скорашевски също го наблюдаваше внимателно, но защото подозираше, че това е някакъв офицер, преоблечен като тръбач; дори вечерта отиде с това си подозрение при пан воеводата; той обаче отговори, че това няма никакво значение, и не позволи да бъде арестуван.

— Дори да беше самият Витенберг дошъл тук като пратеник — каза той, — пак трябва да си отиде безопасно… даже ще заповядам да му дадат десет дуката за път.

В това време тръбачът говореше на завален немски език с ония шляхтичи, които разбираха тоя език поради връзките си с пруските градове, и им разказваше за победите на Витенберг в разни страни, за силите, които идват към Уйшче, и особено за непознатите досега по съвършенството си оръдия, срещу които е невъзможна никаква съпротива. Шляхтата много се смути от всичко това и из стана веднага започнаха да се носят различни преувеличени слухове.

Тази нощ почти никой не спа в цялото Уйшче преди всичко защото към полунощ пристигнаха ония хора, които досега се намираха в отделни станове при Пила и Велен. Сановниците се съвещаваха над отговора до разсъмване, а шляхтата убиваше времето си в разкази за шведската сила.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x