Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Раджейовски започна да се смее още по-високо, суровото лице на Витенберг също така засия.

— Ваша милост, нали не смяташ, че той е готов да постъпи така, както пише? — попита Витенберг.

— Той ли? — отговори Раджейовски. — Вярно е, че храни любов към отечеството, но я храни с мастило, а понеже това не е особено силна храна, и любовта му е по-мършава дори от неговия шут, който му помага да съчинява стихове. Сигурен съм, че след тоя римски отказ ще последват пожелания за добро здраве и успехи, уверение в преданост и накрай молба да щадим имотите на него и роднините му, за което ще ни бъде благодарен заедно с всичките си роднини.

— А какъв ще бъде в края на краищата резултатът от писмата ни?

— Че окончателно ще понижат духа, че пановете сенатори ще започнат преговори с нас и че ще заемем цяла Велкополска само след няколко изстрела във въздуха.

— Дано излезеш истински пророк, ваша милост…

— Уверен съм, че ще стане така, понеже познавам тия хора, имам също така приятели и привърженици в цялата страна и зная какво да правя… А че няма да пропусна нищо, за това гарантира несправедливостта на Ян Казимеж към мене и обичта ми към Карл Густав. Сега у нас хората повече държат за собствените си богатства, отколкото за целостта на Жечпосполита. Всички тия земи, по които ще се движим сега, са имоти на родовете Опалински, Чарнковски, Груджински, а те именно се намират в Уйшче, затова ще бъдат по-меки при преговорите. Що се отнася до шляхтата, стига да й гарантираме свобода на събрания, и тя ще тръгне по стъпките на пановете воеводи.

— С познаването си на страната и хората й ваша милост оказваш неизмерими услуги на негово кралско величество, които не могат да минат без също така щедра награда. От това, което чувам от ваша милост, заключавам, че мога да смятам тая земя за наша.

— Можеш, ваша милост, можеш, можеш! — повтори Раджейовски няколко пъти с готовност.

— Следователно аз я заемам в името на негово кралско величество Карл Густав — отвърна сериозно Витенберг.

Още преди шведската войска да почне така да гази Велкополската земя отвъд Хайнрихсдорф, на 18 юли в полския стан пристигна шведски тръбач с писма до воеводите от Раджейовски и Витенберг.

Пан Владислав Скорашевски сам го отведе при познанския воевода, а шляхтата от опълчението зяпаше с любопитство „първия швед“ и се удивляваше на енергичната му стойка, мъжественото лице, жълтите мустаци, възвити в краищата нагоре като широка четка, и господарския израз на лицето. Тълпи го съпровождаха до воеводата, познати се викаха един-друг, сочеха го с пръсти, смееха се малко на ботушите му, които завършваха с огромни кръгли кончови, и на дългата му права рапира, окачена на богато извезания със сребро ремък, която наричаха различно; а шведът също гледаше с любопитни очи изпод широката си шапка, сякаш искаше да извърши преглед на стана и да пресметне силите, ту пък разглеждаше тълпата от шляхтичи, източното облекло на които явно беше новост за него.

Най-сетне го въведоха при воеводата, където бяха събрани всички големци, които се намираха в стана.

Веднага прочетоха писмата и започнаха съвещание, а пан воеводата повери тръбача на придворните си да го угостят по войнишки; от придворните го взе шляхтата и като продължаваше да му се чуди като на някаква рядкост, започна да пие с него на провала.

Пан Скорашевски също го наблюдаваше внимателно, но защото подозираше, че това е някакъв офицер, преоблечен като тръбач; дори вечерта отиде с това си подозрение при пан воеводата; той обаче отговори, че това няма никакво значение, и не позволи да бъде арестуван.

— Дори да беше самият Витенберг дошъл тук като пратеник — каза той, — пак трябва да си отиде безопасно… даже ще заповядам да му дадат десет дуката за път.

В това време тръбачът говореше на завален немски език с ония шляхтичи, които разбираха тоя език поради връзките си с пруските градове, и им разказваше за победите на Витенберг в разни страни, за силите, които идват към Уйшче, и особено за непознатите досега по съвършенството си оръдия, срещу които е невъзможна никаква съпротива. Шляхтата много се смути от всичко това и из стана веднага започнаха да се носят различни преувеличени слухове.

Тази нощ почти никой не спа в цялото Уйшче преди всичко защото към полунощ пристигнаха ония хора, които досега се намираха в отделни станове при Пила и Велен. Сановниците се съвещаваха над отговора до разсъмване, а шляхтата убиваше времето си в разкази за шведската сила.