Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

И докато така от едната страна полският стан кипеше, фучеше, пируваше, вълнуваше се и не утихваше като шибано от вихъра море, докато опълчението спореше като по време на избор на крал, от другата страна шведските полкове спокойно се движеха по просторните зелени ливади край Одра.

Най-напред вървеше бригада от кралската гвардия; предвождаше я Бенедикт Хорн, страшен воин, чието име се повтаряше с ужас в Немско; хората бяха подбрани, едри, с гребенести шлемове с покривки за ушите, с жълти кожени кафтани, въоръжени с рапири и мускети, хладнокръвни и упорити в боя, готови при всеки знак на командира си.

Карл Шединг, немец, предвождаше следващата вестготландска бригада, съставена от два полка пехота и един тежка конница, облечена с ризници без нараменници; половината пехотинци имаха мускети, другата половина копия; в началото на битката мускетарите заставаха начело, а при атака на конница се отдръпваха зад копиеносците, които забиваха единия край на копието в земята, другия насочваха срещу полетелите коне. През времето на Зигмунд ІІІ при Тшчана една хоронгва хусари беше вдигнала на сабите си и смазала с копитата на конете същата тази вестготландска бригада, в която сега служеха най-вече немци.

Две смаландски бригади предвождаше Ирвин, наричан Безръки, защото навремето си бе загубил своята десница при защита на знамето, но пък лявата му ръка беше толкова силна, че с един замах отсичаше главата на кон; той беше мрачен воин, който обичаше само войната и кръвопролитието, строг и към себе си, и към войниците. Докато другите „капитани“ се бяха превърнали при постоянната война в хора на занаята, които обичаха войната заради самата война, той си беше останал завинаги все същият фанатик и избиваше хората, като пееше набожни псалми.

Вестсмаландската бригада се командваше от Дракенборг, а хелзингерската, съставена от прославени по света стрелци — от Густав Оксенщирна, роднина на славния канцлер, млад воин, който будеше големи надежди. Полковник на остготландската бригада беше Ферсен, а нерикската и вермландската предвождаше лично Витенберг, който беше същевременно главнокомандващ на цялата армия.

Седемдесет и две оръдия дълбаеха бразди по влажните ливади, а цялата войска възлизаше на седемнайсет хиляди души, страшни грабители на цяло Немско и така стегнати в боя, че особено с пехотата можеха да се сравнят само френските кралски гвардии. Подир полковете следваха коли и шатри, а полковете се движеха в строй, готови всеки момент за бой.

Гора от копия стърчеше над масата глави, шлемове и шапки, а между тази гора се нижеха към полската граница грамадни светлосини знамена с бели кръстове по средата.

С всеки изтекъл ден разстоянието между двете войски намаляваше.

Най-сетне на 21 юли шведските войски за пръв път видяха граничния полски стълб при село Хайнрихсдорф. При тая гледка цялата войска нададе гръмогласен вик, затръбиха тръби, загърмяха котли и барабани и се развяха всички знамена. Витенберг излезе напред, придружен от блестящ щаб, а всички полкове минаваха пред него, като вземаха за почест, конницата с извадени саби, оръдията със запалени фитили. Беше след пладне, времето бе великолепно. Горският въздух миришеше на смола.

Сивият, облян от слънчевите лъчи път, по който минаваха шведските полкове, излизаше от хайнрихсдорфската гора и се губеше зад хоризонта. Когато войската най-сетне премина през гората, пред погледа на всички се откри весела, усмихната страна, по която се жълтееха ниви с различни жита и на места беше изпъстрена с дъбрави, на места със зелени лъки. Тук-таме измежду дърветата някъде далеко зад дъбравите се виеше дим към небето; по ливадите се виждаха да пасат стада. Там, където лъщеше широко разлята вода, спокойно се разхождаха щъркели.

Някаква тишина и приятност се разливаше навсякъде по тая земя, която плуваше в мляко и мед. И на човек се струваше, че тя се простира все по-широко и отваря прегръдки пред войските, сякаш посрещаше не нашественици, а гости, които идат с Божието име.

При тази гледка нов възглас се изтръгна от гърдите на всички, особено на шведите, привикнали към голата, бедна и дива природа на родния си край. Сърцата на грабливия и беден народ се изпълниха с желание да обсебят тия съкровища и богатства, които виждаха пред очите си. Ентусиазъм обхвана редиците.

Но тия войници, калени в огъня на Трийсетгодишната война, очакваха, че това няма да им дойде лесно, защото тази плодородна земя се населяваше от многоброен и рицарски народ, който умееше да я защитава. В Швеция още живееше споменът за страхотния погром при Кирхолм, където три хиляди конници под командването на Ходкевич бяха обърнали на пух и прах осемнайсет хиляди най-храбра шведска войска. В хижите на Вестготланд, Смаланд, та чак до Далекарлия 70 70 Сурова и гориста област в Централна Швеция. — Бел. elemag_an разказваха за тия рицари, крилати като великаните от скандинавските саги. Пресен беше още споменът за боевете през времето на Густав Адолф, защото участниците в тях бяха още живи. Та нали този скандинавски орел на два пъти беше потрошил ноктите си по войските на Конецполски, преди да прекоси цяло Немско.