Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Добре! — отговори пан Володиовски. — Ами само тоя ли път води за имението?

— Само тоя, защото отзад са блата и мочурища.

— Това е хубаво… Слизайте от конете, ваша милост панове!

Послушната на заповедта шляхта веднага скочи от седлата; след това пешите редове се сляха в дълга линия и започнаха да обграждат къщата заедно със стопанските сгради.

Пан Володиовски се приближи с главния отряд към портата.

— Чакайте команда! — каза той тихо. — Да не се стреля без заповед.

Едва няколко десетки крачки отделяха шляхтата от портата, когато най-сетне ги забелязаха от двора. Двайсетина души дотърчаха заедно до оградата, наведоха се през нея и започнаха напрегнато да се взират в мрака, а заплашителни гласове се развикаха:

— Хей, що за хора сте там?

— Alt! — викна пан Володиовски. — Огън!

Изстрели от всички пушки, с които разполагаше шляхтата, изтрещяха изведнъж; но ехото им не се беше още отбило от сградите, когато отново се чу гласът на пан Володиовски:

— Бегом!

— Бий, убивай! — викнаха в отговор лауданците и се хвърлиха напред като поток.

Казаците отговориха с гърмежи, но вече нямаха време да напълнят повторно пушките си. Тълпата шляхтичи стигна до портата, която веднага рухна под напора на въоръжените мъже, закипя бой на двора, между колите, конете, вързопите. Напред като стена вървяха силните Бутрими, най-опасни при ръкопашен бой и най-настървени срещу пан Кмичиц. Те вървяха, както стадо глигани върви през млади горски храсти, като троши, тъпче, унищожава и сече до забрава; зад тях напираха Домашевичи и Гошчевичи.

Хората на Кмичиц се отбраняваха храбро иззад колите и сандъците; започнаха също така да стрелят и от всички прозорци на къщата, и от покрива, но рядко, защото факлите бяха стъпкани и угаснаха, та беше трудно да различат своите от неприятелите. След малко казаците бяха изблъскани от двора към къщата и конюшните; разнесоха се викове за милост. Шляхтата тържествуваше.

Но когато тя остана сама на двора, огънят от къщата веднага се оживи. Всички прозорци настръхнаха с цевите на пушките и град от куршуми започна да се сипе на двора. По-голямата част от казаците се скриха в къщата.

— Към къщата! Към вратата! — извика пан Володиовски.

И наистина под самите стени не можеха да вредят изстрелите нито от прозорците, нито от покрива. Въпреки това положението на нападателите беше тежко. Те не можеха да мислят за атака към прозорците, тъй като там щеше да ги посрещне огън право в лицето; затова пан Володиовски заповяда да секат вратата.

Но и това не беше лесно, вратата беше по-скоро крепостна преграда, направена от кръстосани дъбови греди, по които бяха набити един до друг грамадни гвоздеи, та брадвите се нащърбяваха в големите им глави, без да могат да докоснат дървото. От време на време най-силните мъже натискаха вратата, но и това напразно! Зад нея бяха препречени железни пръти, а беше подпряна и с колове. Бутримите обаче сечеха яростно. Домашевичите и Гошчевичите атакуваха вратите, които водеха към кухнята и съкровищницата.

След един час напразни усилия хората с брадвите се смениха. Някои кръстовки се откъртиха, но на тяхно място се появиха цевите на мускети. Отново изтрещяха гърмежи. Двама Бутрими паднаха на земята с простреляна гръд. Другите, вместо да се смутят, почнаха да секат още по-ожесточено.

По заповед на пан Володиовски запушиха отворите със свити на топки дрехи. В това време откъм пътя се чуха нови викове, това бяха Стакяните, които пристигаха в помощ на братята си, а заедно с тях и въоръжени селяни от Водокти.

Изглежда, че пристигането на тази нова помощ разтревожи обсадените, тъй като веднага някакъв глас започна да вика гръмко иззад вратата:

— Стой там! Не сечи! Слушай… Стой, дявол да го вземе!… Да се разберем.

Володиовски заповяда да прекъснат работата и попита:

— Кой се обажда?

— Оршанският хоронжи Кмичиц! — гласеше отговорът. — А с кого говори?

— Полковник Михал Йежи Володиовски.

— Моите почитания! — обади се гласът иззад вратата.

— Не е време за поздрави… Какво искаш, ваша милост?

— По-правилно е аз да попитам какво искаш, ваша милост? Ти мене не ме познаваш, аз тебе също… Защо ме нападаш?

— Изменнико! — викна пан Михал. — С мене са хората от Лауда, които се върнаха от войната, и те имат сметки с тебе за разбойничеството ти и за невинно пролятата кръв, както и за тази девойка, която си отвлякъл сега! А знаеш ли какво значи raptus puellae? 42 42 Отвличане на девица (лат.). — Бел.прев. С живота си ще платиш!