Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Хей там! В името Божие! Отворете по-скоро, по-скоро!…

Момичетата се уплашиха страшно; пан Володиовски скочи към стаичката за сабята си, но още не бе успял да се върне с нея, когато Терка отвори и в стаята се втурна непознат човек, който се хвърли в краката на рицаря.

— Помощ, светлейши полковнико!… Отвлякоха господарката!…

— Коя господарка?

— На Водокти…

— Кмичиц! — възкликна пан Володиовски.

— Кмичиц! — извикаха момичетата.

— Кмичиц! — повтори пратеникът.

— Кой си ти? — попита пан Володиовски.

— Надзирател от Водокти.

— Ние го познаваме! — каза Терка. — Той носеше лекарства за ваша милост.

Изведнъж иззад печката се измъкна сънлив старият Гащовт, а на вратата се появиха двамата слуги на пан Володиовски, привлечени от шума в стаята.

— Оседлайте конете! — викна пан Володиовски. — Единият от вас да тръгне за Бутрими, другият да ми докара коня!

— Аз вече бях в Бутрими — каза надзирателят, — защото там е най-близо. Те ме изпратиха при ваша милост.

— Кога отвлякоха господарката? — питаше Володиовски.

— Току-що… Там още колят слугите… Аз успях да стигна до коня.

Старият Гащовт потърка очи.

— Какво? Панна Александра отвлечена?

— Да… Кмичиц я отвлякъл! — каза пан Володиовски. — Отиваме на помощ!

След това се обърна към пратеника.

— Тръгвай за Домашевичи — каза той, — да дойдат с пушки!

— Хайде и вие, кози! — викна внезапно старият на дъщерите си. — Хайде, кози! Тръгвайте по селото да будите шляхтата, нека вземат сабите си! Кмичиц отвлякъл панна Александра… Така ли?… Боже прости! Разбойник, нехранимайко… ами?

— И ние ще отидем да будим — каза Володиовски, — да стане по-бързо. Тръгвайте! Чувам, че конете са вече тук.

След малко възседнаха конете, с пан Володиовски тръгнаха двамата му прислужници: Огарек и Сируч. Всички полетяха по пътя между къщите на селището и почнаха да удрят по вратите, по прозорците и да викат до небесата:

— Грабвайте саби! Грабвайте саби! Господарката на Водокти е отвлечена! Кмичиц е в околността!…

Чуеше ли виковете, този и онзи изскачаше от къщи да види що става, а щом разбереше каква е работата, сам почваше да крещи: „Кмичиц е в околността! Господарката отвлечена!“ — и като крещеше така, затичваше се презглава към обора, за да оседлае коня си, или към къщата, за да напипа в мрака сабята си на стената. Все повече гласове повтаряха: „Кмичиц е в околността!“ В селището настана движение, започнаха да блясват светлини, чу се плач на жени, лай на кучета. Накрай шляхтата се изсипа на пътя, едни на коне, а други пеш. В сянката над човешките глави лъщяха саби, пики, бойни косери, дори и железни вили.

Пан Володиовски изгледа отряда, веднага разпрати петнайсетина души на разни страни, а с останалите тръгна напред.

Ездачите вървяха начело, пешите след тях и отиваха към Волмонтовичи, за да се съединят с Бутримите. Часът беше десет вечерта, нощта светла, при все че луната не беше още изгряла. Тези шляхтичи, които великият хетман току-що беше върнал от войната, веднага се строиха в редици; другите, именно пешеходците, вървяха не толкова стегнато, дрънкаха оръжието си, приказваха и се прозяваха високо, а понякога проклинаха вражеския Кмичиц, който им бе нарушил сладкия сън; така стигнаха чак до Волмонтовичи, пред което ги посрещна въоръжен отряд.

— Стой! Кой иде? — започнаха да викат гласове от този отряд.

— Гащовти!

— Ние сме Бутрими, Домашевичите вече дойдоха.

— Кой ви предвожда? — попита пан Володиовски.

— Юзва Безноги, на твоите услуги, пане полковник.

— Имате ли сведения?

— Отвлякъл я е в Любич. Прекосили през блатата, за да не минават през Волмонтовичи.

— В Любич? — попита пан Володиовски учуден. — Да не мисли той там да се защитава? Та Любич не е крепост?

— Изглежда, че вярва на силите си. Има около двеста души! Навярно иска да прибере имуществото от Любич; разполага с коли и много товарни коне. Не ще да е знаел, че нашите са се завърнали от войската, защото действа смело.

— Много хубаво! — каза пан Володиовски. — Няма да ни се измъкне. Колко пушки имате?

— Ние, Бутримите, около трийсет, Домашевичите два пъти по толкова.

— Добре. Нека петдесет души с пушки да тръгнат под ваше предводителство, за да пазят преминаването през блатата — бързо! Останалите ще дойдат с мене. Не забравяйте за брадви!

— Слушам!

Настана движение; малък отряд тръгна в тръс към блатата, воден от Юзва Безноги.

В това време пристигнаха петнайсетината Бутрими, разпратени преди това при другите шляхтичи.