Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— С такава компания ще тръгна смело и ще загина с радост!

— Но ти се връщай, войниче божи, и се връщай щастливо, защото ние те обикнахме искрено. Нека свети Рафал те води и нека те отведе, мое дете, любими ми сине!…

— Тогава ще започна веднага приготовленията — каза весело пан Анджей и прегърна игумена. — Ще се преоблека като швед с куртка и заоблени ботуши, ще взема барут, а вие в това време, отче, спрете за тази нощ молитвите за премахване на мъглата, понеже тя е потребна на шведите, но трябва и на мене.

— А не искаш ли да се изповядаш, преди да тръгнеш?

— Как може другояче! Без изповед не бих тръгнал, защото тогава дяволът ще има достъп до мене.

— Тогава започни от това.

Пан Пьотр излезе от килията, а Кмичиц коленичи пред свещеника и се очисти от греховете си. А после весел като птичка отиде да се приготви.

След един-два часа, всред дълбоката вече нощ, той отново почука на игуменската килия, където го чакаше и пан Чарнецки.

Двамата със свещеника едва го познаха, такъв знаменит швед беше станал. Той беше засукал мустаците си под очите и ги бе разперил на краищата, кривнал бе шапка и изглеждаше напълно като някакъв райтарски офицер от знатен род.

— За Бога, човек неволно се хваща за сабята, като го гледа! — каза пан Пьотр.

— Махнете свещта! — викна Кмичиц. — Ще ви покажа нещо!…

И когато свещеник Кордецки отстрани пъргаво свещта, пан Анджей сложи на масата едно черво, дълго около две педи и дебело колкото ръката на едър мъж, ушито от насмолено платно и натъпкано с барут. На единия му край висеше дълга връвчица, усукана от наситени със сяра кълчища.

— Е — каза той, — като сложа тоя мехлем в устата на оръдието и подпаля връвчицата, коремът му ще се пръсне!

— И тарторът би се пръснал! — възкликна пан Чарнецки. Но си спомни, че е по-добре да не изговаря нечистото име и се плесна по устата.

— А с какво ще подпалиш връвчицата? — попита свещеник Кордецки.

— Тук е целият periculum на акцията, защото ще трябва да секвам огън. Имам хубав кремък, суха прахан и огниво от доброкачествена стомана, но ще се вдигне шум и могат да разберат нещо. Надявам се, че вече не ще успеят да угасят връвчицата, защото ще виси върху брадата на оръдието и дори ще бъде мъчно да я забележат, пък и едва може да се изгаси, но могат да се спуснат да ме преследват, а аз не бива да бягам направо към манастира.

— Защо не бива? — попита свещеникът.

— Защото взривът би ме убил. Щом видя искра на връвчицата, веднага трябва да офейкам встрани, колкото ми държат краката, и избягам ли на петдесетина крачки, да легна на земята при окопа. Едва след взрива ще бягам към манастира.

— Боже, Боже, колко опасности! — каза игуменът и вдигна очи към небето.

— Мили отче, аз съм толкова сигурен, че ще се върна при вас, та дори не съм развълнуван, което би трябвало да чувствам в такъв случай! Но няма нищо! Останете със здраве и се молете Бог да ми помага. Съпроводете ме само до портата!

— Как така? Веднага ли искаш да тръгваш! — попита пан Чарнецки.

— Нима трябва да чакам, докато се съмне или се вдигне мъглата? Да не би да ми е опротивял животът?

Но тая нощ пан Кмичиц не тръгна, защото тъкмо стигнаха до портата и като напук мракът почна да се разсейва. При това около огромното оръдие се чуваше някакво движение.

На другия ден сутринта обсадените установиха, че то беше преместено на друго място.

Може би шведите бяха получили някакво донесение, че стената е много слаба малко по-настрани, при завоя близо до южната бойна кула, и решили да насочат там снарядите си. Може би и свещеник Кордецки не беше чужд на тая работа, защото предния ден бяха видели старата Костуха да излиза от манастира, а тя бе използвана главно когато трябваше да се разпространяват между шведите фалшиви сведения. Така или иначе, това беше грешка от тяхна страна, защото през това време обсадените можаха да поправят стената на старото място, където тя беше вече много засегната, а за да се направи нов пробив, трябваха няколко дена.

Нощите продължаваха да бъдат светли, дните шумни. Стреляха със страхотна енергия. Дух на съмнение отново започна да се носи над обсадените. Между шляхтичите имаше такива, които искаха направо да се предадат; някои монаси също бяха загубили желание за отбрана. Опозицията ставаше все по-силна и влиятелна. Свещеник Кордецки се бореше с неудържима енергия, но здравето му почна да се разклаща. В това време на шведите идваха нови подкрепления и транспорти от Краков, а именно страхотни запалителни снаряди във формата на железни тръби, напълнени с барут и олово. Те предизвикаха повече страх, отколкото щети всред обсадените.