Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

В това време при шведите цареше някакво необикновено движение. Чуваше се скриптене на колела, човешка врява, понякога цвилене на коне и разни други шумове. Войниците по стените отгатваха лесно какво става.

— Оръдията са дошли, друго не може да бъде! — казваха едни.

— И насипи правят, а тук е такава тъмнина, че не можеш да видиш дори пръстите на собствената си ръка.

Ръководните лица се съвещаваха върху проекта за нападателна акция, предлагана от пан Чарнецки, шерадският мечник обаче се противопоставяше, като твърдеше основателно, че при такава важна работа неприятелят трябва да е взел достатъчно добри предпазни мерки и навярно държи пехотата си в готовност. Затова само стреляха към север и юг, откъдето идваше най-голям шум. В тъмнината резултатите не можеха да бъдат установени.

Най-сетне се съмна и първите зари на деня откриха работата на шведите. От север и от юг на манастира се издигаха насипи, на които работеха няколко хиляди души. Тия насипи стърчаха много високо и на обсадените се стори, че върховете им са на една линия със стените. Между равномерно изрязаните връхчета се виждаха огромни гърла на оръдия и войниците, които стояха непосредствено зад тях, отдалеч приличаха на рояк жълти оси.

Утринната служба в черквата не беше още свършила, когато необикновен гръм разтърси въздуха, прозоречните стъкла затрепераха, някои изпаднаха от самото сътресение и се разбиха с пронизителен звън върху каменната настилка. А цялата черква се изпълни с прах от изпопадалата мазилка.

Грамадните оръдия бяха заговорили.

Започна страшен огън, какъвто обсадените още не бяха видели. След свършване на богослужението всички изскочиха по стените и покривите. По-раншните атаки изглеждаха само невинна играчка в сравнение с това страхотно вилнееше на огъня и желязото.

По-малките оръдия гърмяха в съпровод на разрушителните. Летяха грамадни гюллета, гранати, снопчета парцали, напоени с катран, факли, огнени въжета. Двайсет и шест фунтовите гранати откъсваха бойниците от стените, удряха се в стените и едни потъваха в тях, а други пробиваха големи дупки, като къртеха мазилката, хоросана и тухлите. Стените, които обгръщаха манастира, започваха да се пропукват тук-таме, да се разцепват, а бити постоянно, бити непрекъснато с нови и нови гранати, бяха заплашени да се превърнат в развалини. Манастирските сгради бяха засипвани с огън.

Тия, които свиреха на кулата, усещаха как тя се люлее. Черквата трепереше от постоянните разтърсвания; в някои олтари свещите изпопадаха от свещниците.

Водата, която изливаха в огромни количества върху новопоявилите се пожари, върху пламналите факли, въжета и огнени кълба, образува заедно с пушека и праха толкова гъсти кълба от изпарения, че зад тях не можеше да се види нищо. Сградите и стените започнаха да се рушат. Възгласът „Гори!“ се носеше все по-често всред грохота на гърмежите и съскането на гюллетата. При северната кула бяха строшени две колела на оръдие, едно повредено оръдие замлъкна. Едно огнено кълбо попадна в конюшнята, уби три коня и подпали пожар. Не само гюллета, но и отломки от гранати падаха като дъжд по покривите, бойните кули и стените. Скоро се обадиха стонове на ранени. Случи се, та загинаха трима младежи, всеки на име Ян. Това стресна другите защитници със същото име, но, общо взето, отбраната беше достойна за нападението. На стените излязоха дори жени, деца и старци. Войниците стояха на стените с безстрашно сърце, всред дим и огън, всред порой от гранати и отговаряха упорито на неприятелския огън. Едни се държаха за колелетата и местеха оръдията на най-заплашените места, други пълнеха пробивите в стените с камъни, дървета, греди, тор, пръст.

Жени с разпуснати коси, с пламнали лица даваха пример на смелост, а някои се виждаха да тичат с лейки за вода подир още подскачащи гранати, които можеха да избухнат всеки миг. Въодушевлението растеше с всеки изтекъл момент, сякаш миризмата на барут, на дим, парата, гърмът, вълните от огън и желязо имаха способността да го подсилват. Всички действаха без команда, защото думите се губеха всред страшния шум. Само молитвите против бедствия, които се пееха в черквата, доминираха дори над гласа на оръдията.

Към обед огънят престана. Всички си отдъхнаха, но веднага пред портата заби барабан и изпратен от Мюлер барабанчик се приближи до портата и започна да пита дали на отците не им вече стига и не желаят ли да се предадат веднага. Отговори лично свещеник Кордецки, че ще си помислят до утре. Щом тоя отговор стигна до Мюлер, нападението се поднови и огънят стана два пъти по-силен.