Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Освен това непрекъснато изчезваха войници, излезли по един, по двама или по трима от стана. Обвинението за това падна върху полските помощни хоронгви, които, освен полка на Куклиновски, направо отказваха всякакво участие в обсадните действия и възприемаха все по-заплашително държание. Мюлер заплаши полковник Зброжек, че ще даде под съд неговите хора, а той му отговори право в очите пред всички околни офицери: „Опитай се, генерале!“

От друга страна, шляхтичи от полските хоронгви се влачеха нарочно из шведския стан, държаха се пренебрежително и презрително с войниците и подхващаха разправии с офицерите. Оттук се стигаше до дуели, при които шведите като по-неопитни фехтовчици обикновено падаха жертва. Мюлер издаде сурова заповед срещу дуелите, а накрай забрани на поляците да влизат в стана. От това излезе, че в края на краищата двете войски стояха една до друга като враждебни, които само чакат удобен случай за сблъскване.

А манастирът се отбраняваше все по-добре. Оказа се, че оръдията, изпратени от краковския кастелан, с нищо не отстъпват на ония, с които разполагаше Мюлер, а топчиите поради постоянната си практика бяха стигнали до такава опитност, че всеки техен изстрел поваляше неприятели. Шведите отдаваха това на магии. Техните топчии направо отговаряха на офицерите, че не са в състояние да воюват с тая сила, която пази манастира.

Една сутрин в югоизточния ров настана паника; войниците бяха видели съвсем ясно жена със светлосин плащ да закриля черквата и манастира. При тая гледка те се хвърлиха ничком на земята. Напразно дойде лично Мюлер, напразно им обясняваше, че мъглата и пушеците са се оформили по такъв начин; напразно най-сетне заплашваше със съд и наказания. В първия миг никой не искаше да го слуша, особено защото сам генералът не можа да скрие уплахата си.

Веднага след тая случка в цялата войска се разпространи мнението, че никой от тия, които са взели участие в обсадата, не ще умре от естествена смърт. Много офицери споделяха това мнение, а и Мюлер не беше свободен от страхове, защото доведе лютерански пастори и ги накара да се борят срещу магиите. Тогава те тръгнаха по стана, като шепнеха и пееха псалми; страхът обаче се беше вече толкова разпространил, че много пъти трябваше да чуят от устата на войници: „Не е ваша силата, не е ваше могъществото!“

Всред оръдейни изстрели в манастира влезе нов пратеник на Мюлер и застана пред лицето на свещеник Кордецки и съвета.

Това беше пан Шлядковски, равски подтрапезник, когото шведски разезди бяха пленили, когато се връщал от Прусия. Приеха го студено и строго, при все че имаше добродушно лице, а поглед — спокоен като небето, защото монасите вече бяха свикнали с добродушни лица у предателите. Но той съвсем не се смути от тоя прием и като решеше енергично с пръсти светлата си коса върху темето, продума:

— Слава на Господа Бога Иисуса Христа!

— На веки веков! — обадиха се в хор събраните. А свещеник Кордецки добави веднага:

— Да бъдат благословени, които му служат!

— И аз му служа — отговори пан подтрапезникът, — и веднага ще видите, че на него служа по-искрено, отколкото на Мюлер… Хм! Разрешете, достопочтени, мили отци, да се изкашля, защото най-напред трябва да изплюя мръсотията… И така Мюлер… тю!… ме изпрати, добри ми пане, при вас, за да ви увещавам да се предадете… тю!… Аз приех това, за да ви кажа: защищавайте се, не мислете за предаване, понеже шведите вече предат тънко и губят ума и дума.

Монасите и светските мъже се смаяха, че виждат такъв пратеник. Внезапно шерадският мечник възкликна:

— Кълна се в Бога, това е някакъв честен човек!

После скочи към него и започна да разтърсва ръката му, а пан Шлядковски отново решеше косата върху темето си с другата ръка, свободната, и продължаваше да говори:

— Че не съм негодник, това ще се види веднага. Предложих се на Мюлер за пратеник и за да ви съобщя някои новини, които са толкова благоприятни, че бих искал, добри ми пане, да ги изрека всичките на един дъх… Благодарете на Бога и на пресветата му майка, че са ви избрали като оръдия за обновяване на човешките сърца! Поучена от вашия пример, от вашата отбрана, страната започва да сваля от себе си шведското иго. Какво ще му приказваме! Във Велкополска и в Мазурия бият шведите, ликвидират по-малките им отряди, заемат пътищата и проходите. На няколко места вече им удариха здрав бой. Шляхтата яхна коня, селяните, добри ми пане, се събират в чети и като хванат някой швед, с кремък го дерат. Трески хвърчат, косми хвърчат! Ето каква е работата! Ето докъде се стигна! А кой направи това? Вие!