Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

„Дано пукнеш макар!“ — помисли Кмичиц. Но си спомни, че Куклиновски е тук като пратеник, и отговори високо:

— Лично не го познавах… Но влез, ваша милост, защото съветът там вече чака.

При тия думи той му посочи вратата, от която излезе един монах, за да посрещне госта. Куклиновски тръгна заедно с него за дефиниториума, но преди това се обърна още един път към Кмичиц.

— Приятно ще ми бъде, пане рицарю — каза той, — ако и на връщане ме съпроводиш ти, а не друг.

— Ще почакам тук за ваша милост — отговори пан Кмичиц. И остана сам. След малко започна да се разхожда насам-натам с бързи крачки. Цялата му душа се беше развълнувала, а сърцето му се обливаше с черна кръв от яд.

— Катранът не се залепва така към дрехата, както лошата слава към името! — мърмореше той. — Тоя разбойник, тоя нехранимайко, тоя продажник смее да се нарича мой брат и да ме смята за свой другар. Ето какво дочаках! Всички обесници се обявяват за мои близки, а никой благородник не ще ме спомене без чувство на отвращение. Малко съм направил още, малко!… Да можех поне на тоя негодник да дам урок… Дума да не става, трябва само да го впиша в сметката…

Съвещанието в дефиниториума продължи много. Смрачи се.

Кмичиц още чакаше. Най-сетне пан Куклиновски се появи. Пан Анджей не можа да види лицето му, но от бързото сумтене заключи, че мисията му не беше успяла и едновременно не бе се харесала, защото дори беше загубил желание за разговор. Така двамата вървяха някое време всред мълчание; тогава Кмичиц реши да узнае истината, и каза, като нарочно се престори, че му съчувства:

— Навярно се връщаш с празни ръце, ваша милост… Нашите монаси са упорити, а между нас казано (тук той сниши глас), постъпват зле, защото не ще можем да се отбраняваме цели векове.

Пан Куклиновски се спря и го дръпна за ръкава.

— Така ли смяташ, ваша милост, така ли смяташ: че постъпват зле? Имаш разумче, имаш! Калугерчетата ще отидат да ядат трици — мене слушай! Не искат да слушат Куклиновски, ще послушат меча му.

— Виждаш ли, ваша милост, и мене ме е грижа за тях — отговори Кмичиц, — но за мястото, което е свято, дума да не става!… А то, колкото по-късно се предаде, при толкова по-лоши условия ще бъде… Освен ако е истина това, което се говори, че в страната почва да шуми, че тук-таме започват да секат шведите и че ханът идел на помощ. Ако е така, тогава Мюлер трябва да отстъпи.

— Поверително ще кажа на ваша милост, че в страната вече се буди желанийце за шведска кръвчица, вярно е, че и във войската става същото!… И за хана приказват! Но Мюлер няма да отстъпи. След няколко дни ще ни дойдат тежки оръдия… Ще изровим тия лисици от ямата, а после да става каквото ще!… Но ти, ваша милост, имаш разумче!

— Ето и портата! — каза Кмичиц. — Тук ще трябва да се сбогувам с ваша милост… освен ако искаш да те придружа по наклона?

— Придружи ме, придружи! Преди няколко дни стреляха по пратеник!…

— Така ли! Що думаш, ваша милост?!

— Може би неволно… Но по-добре придружи ме, ваша милост… Искам да ти кажа още няколко думи.

— И аз на ваша милост.

— Тогава добре.

Излязоха през портата и потънаха в мрака. Тук Куклиновски се спря и като хвана отново Кмичиц за ръкава, почна да му говори:

— Ваша милост, пане рицарю, ми се струваш разумен и съобразителен, а при това чувствам в тебе войничето по плът и кръв… Защо ти е, дявол да го вземе, да държиш с калугерите, а не с военните, защо трябва да бъдеше слуга на калугерите?… У нас компанията е по-добра и по-весела при чаша, на комар, с момичета… разбираш, нали? Е, какво?

Тук той стисна ръката му с пръсти.

— Тая къща — продължаваше Куклиновски, като посочи крепостта с пръст — гори… а само глупавият не бяга от къща, която гори. Ваша милост може би се страхуваш от името предател?… Плюй на тия, които ще те нарекат така! Ела при нашата компания… Аз, Куклиновски, предлагам това на ваша милост. Ако искаш, слушай… ако не щеш, не слушай… няма да се сърдя. Генералът ще те приеме добре, аз съм насреща, а ти ми хареса и от добро чувство ти казвам това. Весела е компанийката ми, весела! Свободата на войника се състои в това да служи на когото иска. Нямаш никаква полза от калугерите! Ако съвестицата ти пречи, изгони я! Помни също, че и честни хора служат у нас. Толкова шляхтичи, толкова панове, хетмани… Защо трябва да бъдеш по-добър? Кой държи на нашия Казимежчо? Никой! Само Сапеха мачка Радживил.

Кмичиц полюбопитства.

— Казваш, че Сапеха мачкал Радживил ли, ваша милост?