Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Но ето че Вжешчович надумал Мюлер да улови тия хора. Мюлер изпратил самия Вжешчович с две хиляди души райтари, които преминали нощем границата, нападнали заспалите войници и ги пленили до един. Докарани в шведския стан, Мюлер заповядал да бъдат нарочно развеждани около стените, за да покаже на монасите, че тая войска, от която са очаквали помощ, ще послужи именно за превземането на Ченстохова.

Това също беше ужасна гледка за обсадените — тая великолепна кралска гвардия да бъде влачена край стените; защото никой не се съмняваше, че Мюлер ще ги принуди първи да тръгнат в атака.

Във войската отново се роди смущение; някои войници започнаха да трошат оръжието и да викат, че вече няма друг изход, а да се предадат час по-скоро. Всред шляхтата също настъпи униние.

Някои шляхтичи отново излязоха пред Кордецки с молба да има милост към техните деца, към светото място, към иконата и към монашеското братство. Авторитетът на игумена и на пан Замойски едва стигна за успокояване на това размирие.

А свещеник Кордецки мислеше преди всичко как да освободи затворените отци. Той написа писмо до Мюлер, че за доброто на църквата с готовност ще жертва двамата братя. Затова нека генералът ги обрече на смърт; после всички други ще знаят какво могат да очакват от него и колко да вярват на обещанията му.

Мюлер беше радостен, защото смяташе, че вече стига до края, но той все пак не повярва изведнъж на думите на Кордецки и на неговата готовност да пожертва монасите. Затова изпрати единия от тях, свещеник Блешински, в манастира, като преди това го задължи с клетва, че ще се върне сам доброволно, независимо какъв отговор ще донесе. Задължи го също под клетва да обрисува шведската мощ и невъзможността за защита. Монахът повтори пред братството всичко това, но очите му говореха нещо друго, а накрай каза:

— Но понеже ценя живота си по-ниско от доброто на всички вас, чакам решението на съвета и каквото решите, ще го съобщя най-точно на неприятеля.

Поръчаха му да разкаже, че братството желае преговори, но не може да вярва на генерал, който затваря пратеници. На другия ден в манастира дойде другият от изпратените отци, Малаховски, и се върна с подобен отговор.

Тогава двамата чуха смъртната си присъда.

Това стана в квартирата на Мюлер в присъствието на щаба и висшите офицери. Всички те гледаха внимателно монасите в лицата, любопитни какво впечатление ще им направи тая присъда, и с най-голямо изумление видяха у двамата толкова голяма, толкова неземна радост, сякаш им съобщаваха, че ги чака върховно блаженство. Побледнелите бузи на монасите изведнъж се зарумениха, очите се изпълниха със светлина, а отец Малаховски каза с разтреперан от вълнение глас:

— Ах! Защо да не умрем днес, щом ни е предопределено да паднем жертва за Бога и краля!…

Мюлер заповяда да бъдат изведени веднага. Останалите офицери се споглеждаха помежду си, накрая някой се обади:

— Борбата с подобен фанатизъм е трудна.

А хеският княз добави:

— Такава вяра са имали само първите християни… Това ли искаше да кажеш, ваша милост?

После се обърна към Вжешчович.

— Графе Вейхарт — каза той, — бих искал да зная какво мислиш за тия монаси.

— Няма защо да се занимаваме с тях — отвърна Вжешчович дръзко. — Негово достойнство генералът вече помисли за тях!

Изведнъж Садовски излезе насред стаята и застана пред Мюлер.

— Ваше достойнство, ти не ще заповядаш тия монаси да бъдат екзекутирани! — каза той решително.

— Защо?

— Защото тогава не ще може да става и дума за някакви преговори, защото защитниците на крепостта ще пламнат от желание за мъст, защото в такъв случай тия хора по-скоро ще загинат труп върху труп, отколкото да се предадат…

— Витенберг ми изпраща тежки оръдия.

— Ваше достойнство не ще направиш това — продължи Садовски натъртено, — понеже това са пратеници, които са дошли тук с доверие!

— А пък аз ще заповядам да ги обесят не на доверие, а на бесилка.

— Ехото от тая постъпка ще се разнесе по цялата страна, ще възбуди всички сърца и ще ги настрои срещу нас.

— Остави ме на мира с тия си еха, ваша милост!… Вече сто пъти съм слушал за тях.

— Ваше достойнство не ще направиш това без знанието на негово величество краля!

— Не си ти, ваша милост, който ще ми припомняш моите задължения към краля!

— Но имам право да помоля да бъде приета оставката ми, а причините за това ще изложа пред негово величество краля. Искам да бъда, войник, не палач!…