Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

„Под твоята защита прибягваме, света Божия майко…“. По-нататъшните думи се спряха в устата му; изтощението, по-раншните страдания, скриваните тревоги заедно с радостната надежда за спасение се надигнаха в него като огромна вълна; и тогава плач разтърси гърдите му и тоя мъж, който носеше на плещите си съдбата на цялата страна, се наведе като слабо дете, падна по лице и с безкрайно ридание успя само да извика:

— О, Мария! Мария! Мария!

Заедно с него плачеха всички, а иконата сееше отгоре светли блясъци…

Едва късно през нощта монасите и шляхтата се разотидоха по стените, а свещеник Кордецки остана през цялата нощ проснат на кръст в параклиса. В манастира се страхуваха да не би умората да го е съборила, но на другия ден сутринта той се появи по бойните кули, ходеше между войниците весел, отпочинал и повтаряше тук-таме:

— Деца! Пресветата Дева ще покаже, че е по-силна от разрушителните оръдия, а после ще дойде краят на вашите грижи и мъки!

Същата тая сутрин Яцек Бжухански, ченстоховски гражданин, преоблечен като швед, се приближи до стените, за да потвърди вестта за идването на големите оръдия от Краков, но заедно с това и за приближаването на хана с ордата. Освен това хвърли писмо от краковското братство на ордена, от отец Антони Пашковски, в което той, като описваше страхотните жестокости и грабежи на шведите, насърчаваше и молеше ясногурските отци да не вярват на обещанията на неприятеля и упорито да бранят светото място срещу дързостта на безбожниците.

„Защото шведите нямат никаква вяра (пишеше свещеник Пашовски), никаква религия. Нищо божествено или човешко не е свято и неприкосновено за тях; нищо не е осигурено нито чрез договори, нито чрез публични обещания — те не са свикнали да удържат на думата си.“

Беше точно денят на безгрешното зачатие. Двайсетина офицери и войници от помощните полски хоронгви след настоятелни молби бяха получили разрешение от Мюлер да отидат в крепостта на черква. Може би Мюлер разчиташе, че те ще се сприятелят със защитниците и като им съобщят за разрушителните оръдия, ще разпалят тревога, а може би не искаше с отказа си да хвърля нови искри в леснозапалими стихии, които и без това правеха все по-опасни отношенията между поляците и шведите — важното е, че позволи.

Не щеш ли, заедно с тия редовни войници дойде и един татарин, мохамеданин от полските татари. При всеобщо изумление той подканваше монасите да не предават светото място на мръсни хора, като поддържаше с увереност, че шведите скоро ще отстъпят позорно и посрамени. Същото повтаряха и войниците, като потвърждаваха напълно съобщенията на пан Шлядковски. Всичко това заедно повдигна духа на обсадените до такава степен, че те съвсем вече не се плашеха от грамадните оръдия и дори войниците се шегуваха с тях.

След богослужението започна престрелка от двете страни. Имаше един шведски войник, който често пъти се приближаваше до стените и гръмогласно хулеше света Богородица. Обсадените също така често пъти стреляха срещу него, но винаги без да го улучат. Когато веднъж Кмичиц се целеше в него, скъса му се тетивата, а шведът се развилня още повече и започна да подбужда и други със смелостта си. За него се разправяше, че имал на своя услуга седем дявола, които го пазят и прикриват.

Тоя ден той отново дойде да хули, но понеже обсадените вярваха, че в деня на безгрешното зачатие магиите ще имат по-малка сила, решиха непременно да го накажат. Стреляха срещу него доста дълго без резултат, накрай едно оръдейно гюлле, отбито от заледения насип, заподскача по снега като птица, удари го в гърдите и го разкъса на две. Защитниците се зарадваха от това и завикаха самохвално от стените: „Кой още ще я хули?“ А ония се разпръснаха панически и избягаха чак при окопите.

Шведите стреляха към стените и покривите. Но техните снаряди не успяха да уплашат защитниците.

Старата просякиня Констанция, която живееше в една скална пукнатина, ходеше по целия склон, сякаш за подигравка с шведите, събираше в полата си снаряди, а от време на време се заканваше на войниците с патерицата си. А те се побояха да не им стори някакво зло, защото я смятаха за магьосница, особено когато забелязаха, че куршумите не я ловят.

Цели два дена минаха в безплодна престрелка, хвърляха много на гъсто върху покривите корабни въжа, натопени в катран, които хвърчаха като огнени змии. Но стражата, организирана образцово, предотвратяваше навреме опасността. Най-сетне дойде толкова тъмна нощ, че обсадените не можеха да видят нищо въпреки огнищата, буретата с катран и огнените оръдия на свещеник Лясота.