Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Така е! Но да бяхме предприели едно, нападение?… Макар да загубим хора, стига да успеем да унищожим тоя адски змей.

Ненадейно в мъглата се зачерня някаква фигура и Бабинич се появи при събеседниците.

— Гледам кой говори, защото лицата не могат да се различат от три крачки — каза той. — Добър вечер, достопочтени отче. За какво е думата!

— Говорим за онова оръдие. Пан Чарнецки съветва да нападнем… Тия мъгли ни ги праща сатаната… наредих вече служби за прогонването им…

— Мили отче! — каза пан Анджей. — Откак това оръдие разбива стената ни, непрекъснато мисля за него и ми е дошло нещо в ума… От нападението няма да излезе нищо… Но да отидем в някоя стая, там ще ви изложа какво съм намислил.

— Добре — отговори игуменът, — елате в моята килия.

След малко седнаха около масата от борови дъски в бедната игуменска килия. Свещеник Кордецки и пан Пьотр Чарнецки се взираха внимателно в младото лице на Бабинич, а той каза:

— Тук нападението няма да даде нищо. Ще забележат и ще го отблъснат. Тук трябва да се справи сам човек.

— Как така? — попита пан Чарнецки.

— Трябва да отиде един човек и да пръсне оръдието с барут. А може да направи това, докато има такава мъгла. Най-добре да отиде преоблечен. Тук има куртки, които приличат на шведските. Ако не може другояче, ще се промъкне между шведите, а ако няма хора от тая страна на окопа, от която се показва гърлото на оръдието, тогава още по-добре.

— За Бога! Какво може да направи този един човек!

— Трябва само да сложи в цевта на оръдието барут с фитил и да подпали фитила. Когато барутът избухне, оръдието по дяволите… исках да кажа: ще се пръсне!

— Ей, момче, какво приказваш? Малко ли барут блъскат в него всеки ден и пак не се пуква?

Кмичиц се засмя и целуна свещеника по ръкава на расото му.

— Мили отче, вие имате голямо сърце, геройско и свято…

— Хайде, хайде! — прекъсна го свещеникът.

— И свято — повтори Кмичиц, — но не разбирате от оръдия. Друго е, когато барутът избухва в задната част на оръдието, защото тогава изхвърля снарядите и силата излита напред; но когато някой натъпче с барут гърлото и подпали, тогава няма оръдие, което би могло да издържи тоя опит. Попитайте пан Чарнецки. Нали когато цевта на пушката се запуши със сняг, при изстрел силата ще я пръсне. Такава мръсна сила е тя! Какво остава, когато избухне цяла торба барут при отвора на оръдието!… Попитайте пан Чарнецки.

— Така е. Това не е никаква тайна за войника! — каза Чарнецки.

— Та ако пръснем това голямо оръдие — продължи Кмичиц, — всички други са нищо!

— Това ми изглежда невъзможно — отговори свещеник Кордецки, — защото най-напред кой ще се наеме с това нещо.

— Има един страшен нехранимайко — отговори пан Анджей, — но е решителен рицар, нарича се Бабинич.

— Ти? — възкликнаха свещеникът и пан Пьотр Чарнецки заедно.

— Ех, благоговейни отче! Нали аз бях на изповед при вас и ви признах откровено всичко, каквото съм правил. Там имаше неща не по-лоши от това, което възнамерявам; как тогава можете да се съмнявате, че няма да се наема? Нима не ме познавате?

— Той е герой, той е рицар над рицарите, кълна се в Бога! — възкликна Чарнецки.

И като прегърна Кмичиц през врата, продължи:

— Дай да те целуна заради самата готовност, дай да те целуна!

— Покажете друг remedium 211 211 Средство (лат.). — Бел.прев. , тогава няма да отида — каза Кмичиц, — но ми се струва, че ще се справя някак. И помнете, че аз говоря немски, защото в Гданск съм търгувал с дървен материал. Това значи много, стига да съм преоблечен, не ще открият лесно, че не съм от техния стан. Но аз мисля, че там никой не стои пред цевта на оръдието, защото не е здравословно, и че ще свърша работата, преди да разберат нещо.

— Пане Чарнецки, какво мислиш, ваша милост, по това? — попита внезапно игуменът.

— Навярно на сто един може да се върне от такава акция — отговори пан Пьотр, — но audaces fortuna juvat! 212 212 Щастието помага на смелите (лат.). — Бел.прев.

— Изпадал съм и в по-лоши положения — каза Кмичиц. — Нищо няма да ми стане, такова е моето щастие! Ех, мили отче, каква разлика! По-рано човек рискуваше, за да се покаже, за празна слава, а сега в чест на пресветата Дева. Дори да се случи да загина, което не вярвам, сами кажете дали може да се пожелае на някого по-похвална смърт от смъртта за такава кауза?…

Свещеникът мълча дълго, най-сетне каза:

— Ако искаше само да си постилаш път към славата, щях да те задържам с убеждаване, молби, просби, но ти си прав, че тук става въпрос за честта на пресветата Дева, за тая света обител, за цялата страна! А тебе, сине мой, независимо дали ще се върнеш щастливо или ще приемеш мъченически венец, те чака слава, върховно блаженство, спасение. Затова ти казвам против собственото си сърце: върви, не те спирам!… Нашите молитви, Божието покровителство ще те придружават…