Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

От време на време дълбоки редове от пехота се придвижваха под огъня нагоре, сякаш имаха желание да опитат пристъп, но избивани от оръдията и пушките, всеки път се връщаха бързо и безредно при собствените си батареи. И както морската вълна залива брега, а после при отдръпването си оставя по пясъка водорасли, миди и разни остатъци, натрошени във водната бездна, така всяка от тези шведски вълни при оттеглянето си оставяше след себе си трупове, разхвърляни тук-таме по наклона.

Мюлер заповяда да се стреля не срещу кулите, а по дължината на стените, където съпротивата бива най-слаба. Тук-таме гранатите правеха значителни щърбини по стените, но не толкова големи, че пехотата да може да нахлуе през тях вътре.

Внезапно се случи нещо, което сложи край на атаката.

Беше вече надвечер; при едно от големите оръдия стоеше шведски артилерист със запален фитил, който тъкмо щеше да допре до оръдието, когато едно гюлле от манастира го удари в самите гърди; но понеже бе дошло не с първа сила, а след тройно отбиване о натрупания върху насипа лед, то само отхвърли човека заедно с фитила на петнайсетина крачки. Артилеристът падна върху отворена ракла, в която имаше още много барут. Изведнъж се разнесе страхотен гръм и огромен дим покри окопа. Когато той се разпръсна, видя се, че бяха загинали пет артилеристи, колелетата на оръдието бяха повредени, а страх овладя останалите войници. Засега огънят от този окоп трябваше да бъде спрян, а понеже гъста мъгла изпълни мрака, преустановиха го и другите.

На другия ден беше неделя.

Лютеранските пастори извършваха от окопите своите богослужения, а оръдията мълчаха. Мюлер отново питаше напразно отците стига ли им. Отговори му се, че ще изтърпят и повече.

В това време направиха преглед на щетите в манастира. Те бяха значителни. Освен убитите хора установи се, че и стената беше засегната тук-таме. Най-много бе навредило едно грамадно оръдие, поставено от южната страна. То беше разбило до такава степен стената, толкова камъни и тухли беше изпокъртило, та лесно можеше да се предвиди, че ако огънят продължи още няколко дни, значителна част от стената ще се свлече и рухне.

Пробивът, който би се образувал в такъв случай, не би могъл вече да бъде запушен нито с греди, нито с пръст, нито с тор. Затова свещеник Кордецки гледаше със загрижено око тия разрушения, които не беше в състояние да предотврати.

А в понеделник атаката започна отново и грамадното оръдие продължаваше да разширява пробива. Но и шведите ги сполетяваха разни нещастия. Тоя ден на свечеряване един шведски артилерист уби на място сестриника на Мюлер, когото генералът обичаше като собствен син и възнамеряваше да му остави всичко, като се започне от името и военната слава и се свърши с богатството му. Но това още повече разпали омразата в сърцето на стария воин.

Стената при южната бойна кула беше вече толкова разрушена, че през нощта започнаха подготовка за атака на нож. За да може пехотата да се приближи по-безопасно до крепостта, Мюлер заповяда да направят в мрака цяла редица малки насипи, чак до самия наклон. Но нощта беше ясна и белият блясък от снега издаваше неприятелските движения. Ясногурските оръдия разпръскваха работниците, заети с правенето на тия закрития от снопове пръчки, плетища, кошове и греди.

На разсъмване пан Чарнецки забеляза една готова обсадна машина, която вече приближаваха към стените. Но обсадените я разбиха без мъка с оръдията си; при това бяха избити толкова хора, че тоя ден би могъл да се нарече ден на победа за обсадените, ако не беше това грамадно оръдие, което непрекъснато разбиваше стената с неудържима сила.

През следващите дни времето омекна и паднаха толкова гъсти мъгли, че монасите ги приписаха на злите духове. Вече не можеха да се забележат нито военните машини, нито правените закрития, нито обсадните работи. Шведите се приближаваха до самите манастирски стени. Вечерта, когато игуменът обхождаше както обикновено стените, Чарнецки го взе настрана и му каза тихо:

— Лошо е, благоговейни отче. Нашата стена не ще издържи повече от един ден.

— Може би пък същите тия мъгли да им попречат на стрелбата — отговори свещеник Кордецки, — а в това време ние ще поправим някак повредите.

— Мъглите не ще им попречат, защото онова оръдие, насочено веднъж правилно, може и слепешката да извършва унищожителното си дело, а тук падат ли, падат рушевини.

— В Бога ни е надеждата и в пресветата Дева.