Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Тишина посрещна тия думи, сякаш смърт прелетя през залата.

Защото, какво можеше да бъде по-страшно от новината, че Ян Казимеж е абдикирал? Това беше наистина ужасно невероятна вест, но ето че тоя стар шляхтич я казваше пред кръста, пред иконата на Мария и със сълзи на очите.

Но ако тя беше истинска, тогава по-нататъшната съпротива беше наистина лудост. Шляхтата заслони очи с ръце, монасите нахлузиха качулките на главите си, само свещеник Кордецки започна да шепне ревностно молитва с побледнели устни, а очите му, спокойни, дълбоки, светлисти и проницателни, бяха впити неподвижно в тоя шляхтич.

Шляхтичът чувстваше изпитателния поглед върху себе си и му беше зле, тежко под него, искаше да запази вид на авторитетен, добродушен, на оболяла добродетел, на доброжелател, но не успяваше. И тогава започна да хвърля неспокойни погледи към другите отци, а след малко заговори отново:

— Най-лошото е да предизвикаш ожесточеност чрез продължително злоупотребяване с търпението. Поради вашата упоритост тая света черква ще бъде унищожена, а на вас (Боже, отмени това!) наложена ужасна и сурова власт, която ще трябва да слушате. Отвращението от светските работи и тяхното избягване е оръжие на монасите. Какво общо имате с военната врява вие, които сте призовани към самота и мълчание от предписанията на ордена ви? Братя мои, достопочтени и най-мили отци! Не поемайте върху сърцата си, не поемайте върху съвестта си толкова страшна отговорност… Не вие сте строили тая света обител, не само за вас ще трябва да служи тя! Дайте й възможност да цъфти и благославя тая земя за дълги векове, та синовете и внуците ни да могат да й се радват!

Тук изменникът разпери ръце и съвсем се просълзи; шляхтата мълчеше, отците мълчаха, съмнение обзе всички, сърцата бяха изнурени и близо до отчаяние, споменът за похабените и напразни усилия натежа като олово върху умовете.

— Чакам отговора ви, отци! — каза уважаемият изменник и наведе глава над гърдите си.

Тогава свещеник Кордецки стана и с глас, в който нямаше ни най-малко колебание, никакво съмнение, каза, сякаш в пророческо видение:

— Това, което казваш, ваша милост, че Ян Казимеж ви е оставил, че вече бил абдикирал и прехвърлил правата си на Карл — това е лъжа! В сърцето на нашия крал-изгнаник се вля надежда и той никога не е работил толкова ревностно, колкото сега, за да спаси отечеството, да си възвърне престола и да помогне нам при тоя гнет!

Маската веднага падна от лицето на предателя; яд и разочарование се отразиха ясно върху него, сякаш изведнъж змии изпълзяха от недрата на душата му, където се бяха крили досега.

— Откъде това съобщение? Откъде тая увереност? — попита той.

— Оттук! — отговори свещеник Кордецки и посочи голямото разпятие, окачено на стената. — Иди! Сложи пръст върху пробитите нозе на Христос и повтори още веднъж това, което каза!

Предателят започна да се огъва, сякаш под натиска на желязна ръка; от недрата на душата му изпълзя нова змия върху лицето — страхът.

А свещеник Кордецки продължаваше да стои все така великолепен, страшен като Мойсей; и сякаш лъчи изстрелваха слепите му очи.

— Иди, повтори! — каза той, без да отпуска ръка, с толкова силен глас, че разтърсените сводове на дефиниториума чак затрепераха и повториха като че ли в ужас:

— Иди, повтори…

Настана миг на глухо мълчание, най-сетне се чу сподавеният глас на госта:

— Умивам ръце…

— Като Пилат! — довърши свещеник Кордецки. Изменникът стана и излезе от дефиниториума. Измъкна се бързо през манастирския двор, а когато се намери извън портите, започна почти да тича, сякаш нещо го гонеше от манастира към шведите.

В това време пан Замойски се приближи до Чарнецки и Кмичиц, които не бяха в дефиниториума, за да им каже какво се бе случило.

— Дали донесе нещо добро тоя пратеник? — попита пан Пьотр. — Имаше честно лице…

— Да ни пази Бог от такива честни! — отговори шерадският мечник. — Донесе съмнение и съблазън.

— Какво говори? — каза Кмичиц и повдигна малко нагоре запаления фитил, който държеше в ръка.

— Говори като платен предател!

— Може би затова бяга така сега! — каза пан Пьотр Чарнецки. — Гледайте, ваша милост панове, едва ли не тичешком бърза към шведите. Ех, бих изпратил едно гюлле подире му…

— Много добре! — каза Кмичиц неочаквано. И допря фитила до подсипа на оръдието.

Докато Замойски и Чарнецки си дадат сметка какво става, чу се гръм. Замойски се хвана за главата.