Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Виковете на войниците показваха, че и те са забелязали това явление.

— Мъглата мами очите! — възкликна Мюлер.

— Мъглата се стеле под черквата! — отговори Садовски.

— Удивително нещо, но тая черква е десет пъти по-високо, отколкото беше вчера, и виси във въздуха — каза хеският княз.

— Още по-нагоре отива! Още по-нагоре, по-нагоре! — викаха войниците. — Изчезва от очите!…

И наистина облакът, който висеше над скалата, започна да се издига към небето като безкраен стълб дим, а черквата, сякаш кацнала на върха на тоя стълб, изглеждаше, че се издига все по-високо, а в същото време, вече под самите облаци, се закриваше все повече с бяла омара, та човек би казал: разтопява се, разсейва се, замъглява се, накрай съвсем изчезва от очите.

Мюлер се обърна към офицерите, а в очите му се рисуваше удивление заедно със суеверен ужас.

— Признавам, ваши милости — каза той, — че през живота си не съм виждал подобен феномен. Това е съвсем противно на природата и навярно е магия на папистите…

— Чух — каза Садовски — войниците да викат: „Как можем да стреляме срещу такава крепост?“ Наистина не зная как!

— Но какво ще стане сега, ваши милости! — извика хеският княз. — Дали тая черква се намира там, в мъглата, или вече я няма?

Така те стояха още дълго смаяни, мълчаливи, накрай хеският княз каза:

— Дори това да беше естествено природно явление, във всеки случай то не ни вещае нищо добро. Гледайте, ваши милости, откак сме дошли тук, не сме направили нито крачка напред!

— Ами — отвърна Садовски, — да беше само това, че не сме напреднали! Но всъщност ние претърпяхме поражение след поражение… а днешната нощ беше най-лошата. Обезкураженият войник губи смелост и започва да действа лениво. Вие, ваши милости, нямате понятие какво си разказват по полковете. При това стават и други странни неща: ето, от известно време никой не може да се покаже вън от стана сам или дори по двама, а който се осмели да стори това, той сякаш потъва в земята. Човек би казал, че вълци се въртят около Ченстохова. Самият аз неотдавна изпратих един хоронжи с трима души във Велун за топли дрехи, но оттогава няма ни кост, ни вест от тях!…

— Още по-лошо ще бъде, когато настъпи зимата; и сега вече нощите са непоносими — добави хеският княз.

— Мъглата се разредява! — каза внезапно Мюлер. Наистина задуха вятър и почна да отвява изпаренията.

Нещо започна да се мярка всред кълбата мъгла, накрай слънцето изгря и въздухът стана прозрачен.

Манастирските стени се очертаха леко, после се показа черквата, манастирът. Всичко стоеше на старото си място. Крепостта беше спокойна и тиха, сякаш в нея не живееха хора.

— Генерале — каза хеският княз енергично, — опитай, ваше достойнство, още с преговори. Трябва да свършим най-сетне!

— Ами ако преговорите не доведат до нищо, тогава съветвате ли да се откажем от обсадата, ваши милости? — попита Мюлер мрачно.

Офицерите мълчаха. Едва след малко взе думата Садовски:

— Ваше достойнство знае най-добре какво трябва да прави.

— Зная — отвърна Мюлер гордо — и ще ви кажа само това: проклинам деня и часа, в който дойдох тук, както и съветниците (тук той прониза Вжешчович с поглед), които ми внушиха тази обсада; знайте обаче, че след това, което се случи, няма да отстъпя, докато не превърна тая проклета крепост в куп от развалини или не загина сам!

Недоволство се отрази върху лицето на хеския княз. Той никога не беше ценил особено много Мюлер, а горните му думи сметна за празно войнишко самохвалство, много несвоевременно при тоя разрушен окоп, труповете и повредените оръдия; затова се обърна към него и отговори с видима ирония:

— Генерале, ваше достойнство не може да обещава това, защото ще се оттеглиш при първата заповед на негово величество краля или на маршал Витенберг. А понякога и обстоятелствата знаят да заповядват не по-лошо от кралете и маршалите.

Мюлер смръщи гъстите си вежди, а Вжешчович, като видя това, каза бързо:

— Засега нека се опитаме да преговаряме. Те ще се предадат. Друго е невъзможно!

По-нататъшните му думи заглуши веселият звън на камбаната, която призоваваше на утринно богослужение в ясногурската черква. Генералът и щабът му тръгнаха бавно към Ченстохова, но още не бяха стигнали до главната квартира, когато долетя офицер на разпенен кон.

— От маршал Витенберг! — каза Мюлер.

В това време офицерът му подаде писмо. Генералът строши бързо печата, плъзна поглед по писмото и каза със смутено лице:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x