Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Дали могат да ни достигнат от оная страна? — попита то.

— Защо не? — отговори пан Анджей. — Какво, мили брате, и ти ли се страхуваш от това?

— Пане! — отговори разтрепераното момче. — Аз си представях войната много страшна, но не мислех, че е чак толкова страшна!

— Не всеки куршум убива, иначе нямаше да има вече хора по света, майките не биха успели да раждат толкова.

— Най-много ме е страх, пане, от огнените кълба, от гранатите. Защо те се пръскат с такъв гръм?… Света Богородице, спасявай!… И толкова страшно раняват хората!…

— Като ти обясня, ще придобиеш опит, калугерче. Това кълбо е желязно, а вътре кухо и напълнено с барут. На едно място има много малка дупка, в която е пъхната тръбичка от хартия, а понякога от дърво.

— Господи Иисусе! Значи тръбичка е пъхната?

— Точно така! А в тръбичката кълчища, напоени със сяра, които се подпалват при изгърмяването. Кълбото трябва да падне с тръбичката към земята, та да се забие навътре; тогава огънят стига до барута и кълбото се пръсва. Много от тия кълба обаче не падат върху тръбичката, но това не пречи, понеже, като стигне огънят до барута, взривът настъпва…

Внезапно Кмичиц протегна ръка и започна да говори бързо:

— Гледай! Гледай! Ето ти опит!

— Господи! Света Богородице! Йосифе! — викна калугерчето, като видя, че долита граната.

В това време гранатата падна на двора, с ръмжене и пушек започна да подскача по каменната настилка, преобърна се един-два пъти, като влачеше подире си синкава струичка дим, търколи се чак до стената, на която седяха, попадна в купа мокър пясък, насипан високо чак до бойниците, и се спря, останала съвсем без сили.

Добре че падна с тръбичката нагоре, но кълчищата не бяха угаснали, защото димът започна веднага да се вие.

— На земята!… По лице!… — започнаха да крещят ужасени гласове. — На земята! На земята!

Но в същия този миг Кмичиц се сурна надолу по купа пясък, хвана тръбичката със светкавично движение на ръката, дръпна я, изтръгна я и като вдигна ръка със запалените кълчища, започна да вика:

— Ставайте! Все едно, че някой е извадил зъбите на куче! Сега вече и муха няма да убие!

При тия думи ритна неподвижното гюлле. Насъбраните изтръпнаха, като видяха тая постъпка на свръхчовешка смелост, и известно време никой не смееше дума да продума; накрай Чарнецки възкликна:

— Безумни човече! Ако се беше пръснала, на прах щеше да те превърне!

А пан Анджей се засмя толкова искрено, та чак зъбите му светнаха като на вълк:

— Нима не ни трябва „прах“ 205 205 На полски прах (прохи) значи и барут. — Бел.прев. ? Щяхте да напълните с мене оръдието и дори след смъртта си щях да навредя на шведите!

— Да те вземат мътните! Няма ли страх у тебе?

Младият монах прибра молитвено ръце и гледаше Кмичиц с нямо възхищение. Но подвига му видя и свещеник Кордецки, който тъкмо сега идеше насам. Той се приближи, хвана пан Анджей за главата с двете си ръце, после я прекръсти.

— Такива като тебе не ще отстъпят Ясна гура! — каза той. — Но забранявам да излагаш живота си, който ни е нужен. Огънят вече утихва и неприятелят се оттегля; вземи това гюлле, изсипи барута от него и го занеси в параклиса на пресветата Дева. Тоя подарък ще й бъде по-мил от ония бисери и светли камъчета, които й подари!

— Отче — отговори развълнуваният Кмичиц, — това не е голяма работа!… Аз за пресветата Дева бих… Ето! Думи не намирам!… Аз бих на мъки, на смърт. Аз бих бил готов не знам какво да направя, за да й служа…

И сълзи заблестяха в очите на пан Анджей, а свещеник Кордецки каза:

— Ела при нея с тия сълзи, докато не са изсъхнали. Милостта й ще се излее върху тебе, ще те успокои, ще те утеши, със слава и почит ще те украси.

След тия думи го хвана под ръка и го поведе към черквата, а пан Чарнецки гледаше подир тях някое време, най-сетне каза:

— Много смели рицари съм виждал през живота си, които смятаха за нищо pericula 206 206 Опасностите (лат.). — Бел.прев. , но тоя литовец е навярно дяв…

Тук той се удари с ръка по устата, за да не изрече непристойна дума на това свято място.

Артилерийският двубой съвсем не пречеше на преговорите. Отците решиха да преговарят при всеки случай, защото желаеха да залъгват неприятеля и да протакат работите, та през това време да дочакат или някаква помощ, или поне люта зима; но Мюлер не преставаше да вярва, че монасите желаят само да изтръгнат най-добри условия.

Затова след оная престрелка той отново изпрати полковник Куклиновски с покана да се предадат. Но игуменът показа на Куклиновски гаранционното писмо на краля, и то веднага му затвори устата. Мюлер обаче имаше по-послешна кралска заповед за заемането на Болеслав, Велун, Кшепице и Ченстохова.