Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Защото сега, когато местното население беше прогонено от всички близки постройки, а в тях се разположиха шведите, тия сгради трябваше да бъдат незабавно разрушени, та неприятелят да не може да се крие и да вреди на манастира. Ето защо манастирските крепостни стени задимяха наоколо като страни на кораб, обграден от буря и разбойници. Ревът на оръдията така разтърси въздуха, че зидовете чак затрепераха, а прозоречните стъкла на черквата и сградите започнаха да звънят. Огнените кълба като възбели облачета описваха зловещи дъги, падаха върху шведските скривалища, трошеха греди, покриви, стени — и веднага от местата, където падаха гюллетата, се издигаха стълбове дим.

Пожарът обхвана постройките.

Едва настанили се, шведските полкове трябваше да бягат презглава от постройките, а несигурни на новите си позиции, тичаха на разни страни. Безредието започна да се промъква всред тях. Оттегляха още ненастанените оръдия, за да ги предпазят от артилерийския огън. Мюлер се смая; той не беше очаквал нито такъв прием, нито такива артилеристи на Ясна гура.

В това време наближаваше нощта и понеже трябваше да въведе ред във войската, изпрати тръбачи с молба за примирие.

Отците се съгласиха лесно.

През нощта обаче изгориха грамадния склад с големи запаси от храна, в който се бе настанил вестландският полк.

Пожарът обхвана постройката толкова бързо, а гюллетата падаха едно след друго толкова точно, че вестландците не успяха да изнесат нито мускетите си, нито патроните, които също експлодирваха в огъня и разпръсваха надалеко наоколо запалени главни.

През нощта шведите не спаха; извършваха приготовления, правеха платформи от пръст за оръдията, пълнеха кошове с пръст, устройваха стана си. Войниците, макар и калени през толкова години война и в толкова битки, а по природа храбри и издръжливи, не чакаха радостно утрешния ден. Първият ден им беше донесъл поражение.

Манастирските оръдия бяха нанесли толкова значителни загуби в хора, че най-старите бойци загубиха ума и дума и си ги обясняваха с непредпазливото обграждане на крепостта и прекаленото приближаване до стените.

А утрешният ден, дори да донесеше победа, не обещаваше слава, понеже какво щеше да бъде превземането на тая незначителна крепост и манастира за завоевателите на толкова прочути и сто пъти по-силни крепости? Само жаждата за богата плячка поддържаше желанието, но, от друга страна, тая тръпна тревога, с която полските съюзени хоронгви пристъпваха към преславната Ясна гура, се отрази някак и на шведите. Само че едните трепереха пред мисълта, че светотатстват, а другите се страхуваха от нещо неопределено, за което сами не си даваха сметка, но което наричаха с общото име магии. В тия магии вярваше самият Бурхард Мюлер, как тогава нямаше да вярват войниците?

И забелязаха веднага, че когато Мюлер се приближаваше до черквата „Света Барбара“, конят му внезапно спря, дръпна се назад, отвори ноздри, наостри уши и като пръхтеше тревожно, не искаше да пристъпи напред. Старият генерал не се издаде, че е смутен, но на другия ден определи тая позиция за хеския княз, а самият той се оттегли с по-големите оръдия на север от манастира, към село Ченстохова. Там през цялата нощ прави окопи, за да обстрелва на следващия ден от тях.

Едва се развидели на небето и започна артилерийски бой; но тоя път първи загърмяха шведските оръдия. Неприятелят не смяташе още веднага да направи пробив в стените, та да нахлуе през него; той искаше само да ужаси, да засипе черквата и манастира с гюллета, да подпали пожари, да разруши оръдията, да избие хора, да засили тревогата.

На манастирските стени отново излезе процесия, понеже нищо не укрепваше духа на бойците така, както видът на светото причастие и монасите, които вървят спокойно след него. Манастирските оръдия отговаряха на гърмеж с гърмеж, на светкавица със светкавица — колкото можеха, колкото стигаха силите и дъхът в гърдите на хората. Земята също сякаш се тресеше из основи. Море от дим се разстла над манастира и черквата.

Какви минути, какви гледки за хората, които никога през живота си не бяха виждали кървавия лик на войната (а такива имаше много в крепостта)!

Непрестанни светкавици, грохот, дим, вой на куршуми, който раздира въздуха, страхотен кикот на гранати, звънтеж на гюллета по каменната настилка, глухи удари в стените, звън на строшени стъкла, експлозии на разпръскващи се огнени кълба, съскане на техните отломки, скърцане и пращене на гредореди, хаос, разрушения, ад!…