Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Той обаче не пренебрегваше и земните средства за спасение; отците, които влизаха в килията му, го намираха ако не коленичил, надвесен над писма, каквито изпращаше на всички страни. Той писа на Витенберг, главен комендант в Краков, с молба за милост към светото място; и на Ян Казимеж, който в Ополе полагаше последни усилия да спасява неблагодарния народ; и на пан киевския кастелан, държан в Шевеж като на верига чрез собствената му честна дума; и на Вжешчович, и на полковник Садовски, чех и лютеран, който служеше под командването на Мюлер, но имаше благородна душа и се мъчеше да отклони страшния генерал от нападение върху манастира.

Две становища се бореха едно срещу друго при Мюлер. Вжешчович, раздразнен от съпротивата, оказана му на осми ноември, полагаше всички усилия да склони генерала за поход; той обещаваше златни планини, твърдеше, че в целия свят има само няколко черкви, които биха могли да съперничат по богатство на ченстоховската, тоест на ясногурската. А Садовски възразяваше по следния начин:

— Генерале — казваше той на Мюлер, — ваша милост, който си превзел толкова прочути крепости, че основателно германските градове те нарекоха Полиоркетес 199 199 Буквално: градообсадител; така бил наречен македонският цар Деметриос I (IV-ІІІ в. пр.Хр.). — Бел.прев. , знаеш колко кръв и време може да струва дори най-слабата крепост, когато обсадените искат да се съпротивяват докрай, на живот или смърт.

— Но монасите надали ще се съпротивяват? — питаше Мюлер.

— Мисля, че тъкмо обратното. Колкото са по-богати, толкова по-упорито ще се отбраняват, уверени не само в силата на оръжието си, но и в светостта на мястото, което католическото суеверие на целия този край смята за inviolatum 200 200 Неприкосновено (лат.). — Бел.прев. . Достатъчно е да се припомни немската война; колко често монасите даваха пример на смелост и упоритост дори там, където войниците се бяха усъмнили във възможността за отбрана! Така ще стане и сега, още повече че крепостта не е толкова слаба, колкото иска да я смята граф Вейхард. Тя се намира на скално възвишение, в което трудно се правят, подкопи; стените, дори да не са били в добро състояние, досега вече несъмнено са ремонтирани, а що се отнася до запасите от оръжие, барут и храна, тях един такъв богат манастир има в неизчерпаеми количества. Фанатизмът ще запали сърцата и…

— И мислиш, ваша милост полковник, че ще ме принудят да отстъпя?

— Това не мисля, смятам обаче, че ще трябва да стоим много дълго край стените, ще се наложи да изпращаме за по-големи оръдия от тия, които имаме, а ваша милост предстои да отиваш в Прусия. Трябва да се пресметне колко време можем да посветим на Ченстохова, защото, ако негово величество кралят ни повика за по-неотложните пруски работи, тогава монасите непременно ще разгласят, че те са принудили ваша милост да отстъпиш. А тогава помисли, ваша милост, колко засегната ще бъде твоята слава на Полиоркетес — да не говорим, че непокорните в цялата страна ще се насърчат от това! И така… (тук Садовски сниши глас) дори ако само се разгласи намерението да се нападне манастирът, това ще направи най-лошо впечатление. Ти, ваша милост, не знаеш, защото никой чужденец и никой, който не е последовател на папата, не може да знае какво представлява Ченстохова за тоя народ. Ние много държим на шляхтата, която се предаде толкова лесно, на пановете, на кралските войски, които преминаха на наша страна заедно с хетманите. Наполовина, дори повече с техни ръце заехме тая земя, но нека само един изстрел да падне при Ченстохова… кой знае… може би тогава нито един поляк не ще остане при нас… Такава голяма сила е суеверието!… Възможно е тогава да се разпали нова страшна война!

Мюлер признаваше в душата си, че разсъжденията на Садовски са основателни; нещо повече, той смяташе монасите изобщо и по-специално ченстоховските монаси за магьосници — а тоя шведски генерал се боеше от магиите повече, отколкото от оръдията, обаче в желанието си да се подърпа, а може би и за да проточи разискването, каза:

— Ти, ваша милост, говориш така, като че ли си ченстоховския игумен или… сякаш от ваша милост са започнали изплащането на откупа си…

Садовски беше смел и избухлив воин, а понеже знаеше цената си, обиждаше се лесно.

— Аз не ще кажа нито дума повече! — заяви той високомерно.

Мюлер на свой ред се засегна от тона, с който бяха казани горните думи.

— Аз пък не те и моля за повече, ваша милост! — отговори той. — А за съвещаване ми е достатъчен граф Вейхард, който познава по-добре тая страна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x