Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Когато се събраха всички в дефиниториума, свещеник Кордецки счупи печата и започна да чете:

„Благородни отци, за вас не е тайна с колко благосклонен ум и с какво сърце съм се отнасял винаги към това свето място и към вашето общество, също така с какво постоянство съм ви обграждал със своята опека и съм ви обсипвал с дарения. Затова бих желал да сте убедени, че нито благосклонността ми, нито доброжелателството ми към вас са намалели в днешно време. Идвам днес не като враг, а като приятел, предайте без страх под моя опека вашия манастир, както изискват това днешните времена и обстоятелства. По тоя начин ще си осигурите спокойствие и безопасност, каквито желаете. Обещавам ви тържествено, че всичко свято ще остане непокътнато, имотите ви няма да пострадат, сам ще понеса всички разходи и дори ще увелича средствата ви. Затова обсъдете внимателно колко ще спечелите, ако ме удовлетворите и ми поверите манастира си. Имайте предвид, че иначе може да ви сполети много по-голяма беда от страна на страшния генерал Мюлер, чиито заповеди ще бъдат още по-тежки, понеже е еретик и неприятел на истинската вяра. Ако дойде той, ще бъдете принудени да се подчините на необходимостта и да изпълнявате волята му; и напразно ще съжалявате с болка в душите и телата, че не сте зачели моя любезен съвет.“

Споменът за неотдавнашните дарения на Вжешчович трогна силно монасите. Имаше такива, които вярваха в неговото благоволение и в съвета му искаха да видят предотвратяване на бъдещи беди и поражения.

Но никой не вземаше думата, всички чакаха какво ще каже свещеник Кордецки; а той мълча известно време и само устните му се движеха в тиха молитва, след което каза:

— Нима истински приятел би идвал в късна нощ и би ужасявал заспалите Божии слуги с толкова страшния глас на тромбони и тръби? Дали би идвал начело на тия хиляди въоръжени хора, които стоят сега под стените? Ами че той не дойде с пет-десет души, защото като дарител можеше да очаква радостен прием. Какво означават тия страшни войски, ако не заплаха, в случай че не пожелаем да предадем манастира?… Братя най-мили, спомнете си и това, че неприятелят никога не е удържал нито думата си, нито клетвата си, нито гаранционните писма. Та нали и ние имаме кралско гаранционно писмо, което ни е изпратено доброволно и в което ни се обещава ясно, че манастирът винаги ще си остане свободен, а ето че те вече са под неговите стени и откриват лъжата си с тоя именно страшен месингов звук. Братя най-мили, нека всеки издигне сърце към небето, та дух свети да го осени, после съветвайте, говорете това, което ви диктува съвестта и грижата за доброто на светата обител.

Настана тишина.

Ненадейно се обади гласът на Кмичиц.

— Чух в Крушина — каза той — как Лизола питаше: „А съкровището на монасите ще претърсите ли?“ На това Вжешчович, тоя, който стои сега под стените, отговори: „Божията майка не се нуждае от талерите в игуменския сандък.“ Днес същият този Вжешчович ви пише, благоговейни отци, че сам ще понесе разноските и дори ще ви увеличи имота. Преценете неговата искреност!

На тия думи отговори свещеник Мелецки, един от най-възрастните в монашеското общество, а освен това бивш войник:

— Ние живеем в бедност, а тия пари горят пред олтарите на пресветата Дева за нейна слава. Но дори да ги вземем от олтарите, за да откупим безопасността на светото място, кой ще ни гарантира, че враговете ще удържат на обещанието си, че няма да смъкнат със светотатствени ръце даровете, венците на светините, че няма да вземат черковните утвари? Нима може да се вярва на лъжци?

— Без провинциала 198 198 Началник на манастирите в дадена област (лат.). — Бел.прев. , на когото дължим послушание, не можем да решаваме нищо! — каза отец Доброш.

А свещеник Томицки добави:

— Войната не е наша работа, затова нека изслушаме какво ще ни кажат рицарите, които намериха убежище тук под крилото на света Богородица.

Очите на всички се обърнаха към пан Замойски, най-възрастния и най-старшия по авторитет и служебно положение, а той стана и каза следното:

— Въпросът е за вашата съдба, достопочтени отци. Ето защо сравнете силата на неприятеля със съпротивата, която можете да му окажете според силите и средствата си, и последвайте собствената си воля. Какъв съвет можем да ви дадем ние, гостите? Все пак, понеже ни питате, благоговейни отци, какво да се прави, ще ви кажа: докато не ни принуди необходимостта, нека бъде далече от нас мисълта да се предаваме. Защото позорно и недостойно нещо е със срамно покорство да купуваме несигурен мир от вероломен неприятел. Ние потърсихме убежище тук по собствена воля с жените и децата си, като се предоставихме под покровителството на пресветата Дева, следователно с непоколебима вяра решихме да живеем с вас, а ако Бог пожелае така, и да умрем заедно. Наистина по-добре ни е така, отколкото да приемем позорно робство или да гледаме оскверняването на светинята… О! Сигурно тази майка на всевишния, която вдъхнови гърдите ни с желание да я браним срещу безбожните и богохулни еретици, ще се притече в помощ на набожните усилия на слугите си и ще подкрепи делото на тази справедлива защита!…