Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Пан Пьотр Чарнецки се смути, понеже човешката натура е такава, та видът на чуждото могъщество и богатство я слисва. Най-сетне и подозренията му изчезнаха, защото, как можеше да се предполага, че тоя голям господар, който изсипва скъпоценности, ще плаши монасите за лична корист?

Насъбраните започнаха да се споглеждат помежду си, а той стоеше над скъпоценностите с вдигната глава, подобна на главата на раздразнен орел, с огън в зениците и руменина на лицето. Прясната рана, която минаваше по челото и бузата, посиня — и пан Бабинич изглеждаше страшен и заплашваше с хищния си поглед Чарнецки, към когото преди всичко беше насочен гневът му.

— От самия ти гняв проличава истината, ваша милост — каза свещеник Кордецки, — но ти прибери тия скъпоценности, понеже пресветата Дева не може да приеме нещо, което й се подарява при разгневеност, макар и с основание. Освен това, както казах, не е въпросът за тебе, а за съобщенията, които ни изпълниха със страх и ужас. Един Бог знае дали тук няма някакво недоразумение или грешка, защото, както сам видя, ваша милост, думите ти не съвпадат с истината. Как можем тогава да отстраним набожните, да попречим на почитта към пресветата Дева и да държим портите затворени денем и нощем?

— За Бога, дръжте портите затворени! Дръжте портите затворени!… — викна пан Кмичиц и така закърши ръце, че пръстите му чак запукаха в ставите.

В гласа му имаше толкова истина и непресторено отчаяние, че насъбраните неволно затрепераха, сякаш опасността беше вече близка, а пан Замойски каза:

— Но ние и без това наблюдаваме околността, а на стените се извършва ремонт. Денем можем да пускаме хора на богослужение, но предпазливостта е необходима, ако щете именно защото крал Каролус е заминал, а Витенберг, казват, управлява в Краков с желязна ръка и потиска духовниците не по-малко от светските хора.

— При все че не вярвам в нападението, нямам нищо против да бъдем предпазливи! — отговори пан Пьотр Чарнецки.

— А аз ще изпратя монаси при Вжешчович да го попитат дали тая кралска гаранция вече няма никакво значение — каза свещеник Кордецки.

Кмичиц си отдъхна.

— Слава Богу! Слава Богу! — извика той.

— Пане рицарю! — обърна се към него игуменът Кордецки. — Да те възнагради Бог за доброто намерение… Ако си ни предупредил основателно, твоята заслуга към пресветата Дева и отечеството ще бъде паметна; но ти не се чуди, че посрещнахме твоето желание с недоверие. Много пъти вече са ни плашили тук: едни правеха това от омраза към вярата, за да засегнат почитта към пресветата Дева; други от лакомия да получат нещо; трети само да донесат някаква новина и да си спечелят име в хорските очи, а може би е имало и такива, които са били заблудени — както предполагаме, че са заблудили и тебе. Сатаната е страшно озлобен срещу това място и полага всички усилия, за да попречи на богослужението тук и да допусне колкото е възможно по-малко верни да участват в него. Защото нищо не довежда до такова отчаяние двореца на адските сили, както проявата на почит към тая, която смазва главата на змията… А сега е време за вечерня. Ще изпросим милостта на пресветата Дева, ще я помолим за нейното покровителство и нека всеки отиде да спи спокойно, защото къде може да има спокойствие и сигурност, ако не под нейното крило?

И всички се разотидоха.

Когато вечернята свърши, игуменът Кордецки сам взе пан Анджей на изповед и го изповядва дълго в празната вече черква; после пан Анджей лежа чак до полунощ проснат с разперени ръце пред затворената врата на параклиса.

В полунощ той се върна в килията си, събуди Сорока и го накара да го шиба с бич, преди да си легне, докато раменете и плещите му се обляха с кръв.

На другия ден още от сутринта в манастира зацари странно и необикновено движение. Портите бяха наистина отворени и не се пречеше на достъпа на богомолците, богослужението се извършваше както обикновено, но след службата заповядаха всички външни лица да напуснат манастира. Игуменът Кордецки, съпроводен от шерадския мечник и пан Пьотр Чарнецки, тръгна да разгледа подробно бойниците, а също и подпорите, които поддържаха стените отвън и отвътре. Наредено бе също да се извършат и някои ремонти; ковачите в града получиха заповед да направят куки, копия, коси с дълги пръти, забучени на дръжката с върха напред, тежки сопи и трупи с набодени по тях гвоздеи. А понеже се знаеше, че в манастира и без това има значителен запас от такива неща, веднага започнаха да приказват по целия град, че манастирът очаква скорошно нападение. Все новите и нови нареждания сякаш потвърждаваха тоя слух.