Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Вярно, че името на ваша милост не е шведско. От каква народност сте, моля?

— Аз съм чех.

— Моля! Значи, поданик на германски император?… Значи, имаме един господар.

— Аз съм на служба при негово величество шведския крал — отговори Вжешчович и се поклони.

— Съвсем не желая да ви засегна заради тая служба — отвърна Лизола, — но такива служби биват временни, а като поданик на нашия милостив господар, където и да бъдеш, ваша милост, на когото и да служиш, не можеш да смяташ за свой естествен господар някого другиго.

— Това не отричам.

— Затова ще ти кажа искрено, ваша милост, че нашият господар го боли за тая прекрасна Жечпосполита, за съдбата на прекрасния й монарх и не може да гледа с милостиво или доброжелателно око ония свои поданици, които помагат за окончателното пропадане на тая приятелска нам държава. Какво са ти направили поляците, ваша милост, та проявяваш към тях такова лошо чувство?…

— Ваше превъзходителство! Много бих могъл да кажа по това, но се страхувам да не злоупотребя с търпението на ваше превъзходителство.

— Ти, ваша милост, ми изглеждаш не само офицер на място, но и разумен човек, а моята служба ми налага да гледам, да слушам и да питам; затова говори, ваша милост, дори най-подробно, и не се страхувай, че ще загубя търпение. Напротив, ако някога се явиш да искаш служба при императора, което от сърце ти желая, ще намериш приятел в моето лице, който ще те оправдае и ще повтори твоето основание, ако рекат да те обвиняват за сегашната ти служба.

— Тогава ще кажа всичко, което мисля. Както по-малките синове на много благородници, така и аз бях принуден да търся щастието си вън от границите на страната, та дойдох тук, където и народът има еднаква кръв с моя, и чужденците приемат с готовност на служба.

— Лошо ли те приеха, ваша милост?

— Дадоха ми да завеждам солните мини. Намерих тук хляб, достъп до хората и до самия крал. Сега служа на шведите и все пак, ако някой поиска да ме сметне за неблагодарник, веднага бих му възразил.

— На какво основание?

— А на какво основание трябва да се изисква повече от мене, отколкото от самите поляци? Къде са днес поляците? Къде са сенаторите на това кралство, князете, магнатите, шляхтата, рицарите, ако не в шведския стан? А пък те първи би трябвало да знаят какъв е техният дълг, къде е спасението и къде гибелта на отечеството им. Аз следвам техния пример, тогава кой от тях има право да ме нарече неблагодарник? Защо аз, чужденецът, трябва да бъда по-верен от полския крал и на Жечпосполита, отколкото те самите? Защо би трябвало да се отказвам от тая служба, за която те сами се предлагат?

Лизола не отговори нищо. Подпря глава на ръката си и се замисли. Можеше да се предположи, че слуша шума на вятъра и плисъка на есенния дъжд, който започна да шиба в прозорците на кръчмата.

— Продължавай, ваша милост — каза той най-сетне, — ти наистина ми говориш интересни неща.

— Аз търся щастието си там, където мога да го намеря — каза Вжешчович, — а че тоя народ загива, не е нужно да се грижа за това повече от него самия. Пък и да се грижех, това никак не би помогнало, понеже те трябва да загинат!

— Защо?

— Първо, защото сами искат това; второ, защото са си го заслужили. Ваше превъзходителство! Има ли по света друга страна, в която може да се види толкова безредие и своеволие?… Какво правителство има тук? Кралят не управлява, понеже не му дават… Сеймовете не управляват, защото ги разтурват… Нямат войска, защото не искат да плащат данъци; нямат послушание, защото послушанието е противно на свободата; няма справедливост, защото няма кой да изпълнява присъдите и всеки по-силен ги тъпче; в тоя народ няма чувство за вярност, ето че всички изоставиха своя крал; няма любов към отечеството, щом го предадоха на шведите срещу обещанието, че постарому не ще им се пречи да своеволничат… Къде другаде би могло да се случи подобно нещо? Кой народ по света би помагал на неприятеля да завоюва собствената му земя? Кой би напуснал така краля си не заради тирания, не заради зли постъпки, а защото дошъл друг, по-силен? Къде има такъв човек, който да обича повече личния си интерес и да гази обществените работи? Какво имат те, ваше превъзходителство?… Нека ми посочи някой поне едно тяхно качество: дали солидност, дали разум, дали опитност, дали издръжливост, дали въздържание? Какво имат те? Хубава конница? Да! Но нищо повече… И нумидийците са се славели с конницата си, и галите също са имали славна конница, както може да се прочете у римските историци, но къде са те? Загинаха, както и тия трябва да загинат. Който иска да ги спасява, той само си губи времето напразно, понеже те самите не желаят да се спасяват!… Само безумци, своеволници, зли и продажници населяват тая земя!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x