Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Вярно, че името на ваша милост не е шведско. От каква народност сте, моля?

— Аз съм чех.

— Моля! Значи, поданик на германски император?… Значи, имаме един господар.

— Аз съм на служба при негово величество шведския крал — отговори Вжешчович и се поклони.

— Съвсем не желая да ви засегна заради тая служба — отвърна Лизола, — но такива служби биват временни, а като поданик на нашия милостив господар, където и да бъдеш, ваша милост, на когото и да служиш, не можеш да смяташ за свой естествен господар някого другиго.

— Това не отричам.

— Затова ще ти кажа искрено, ваша милост, че нашият господар го боли за тая прекрасна Жечпосполита, за съдбата на прекрасния й монарх и не може да гледа с милостиво или доброжелателно око ония свои поданици, които помагат за окончателното пропадане на тая приятелска нам държава. Какво са ти направили поляците, ваша милост, та проявяваш към тях такова лошо чувство?…

— Ваше превъзходителство! Много бих могъл да кажа по това, но се страхувам да не злоупотребя с търпението на ваше превъзходителство.

— Ти, ваша милост, ми изглеждаш не само офицер на място, но и разумен човек, а моята служба ми налага да гледам, да слушам и да питам; затова говори, ваша милост, дори най-подробно, и не се страхувай, че ще загубя търпение. Напротив, ако някога се явиш да искаш служба при императора, което от сърце ти желая, ще намериш приятел в моето лице, който ще те оправдае и ще повтори твоето основание, ако рекат да те обвиняват за сегашната ти служба.

— Тогава ще кажа всичко, което мисля. Както по-малките синове на много благородници, така и аз бях принуден да търся щастието си вън от границите на страната, та дойдох тук, където и народът има еднаква кръв с моя, и чужденците приемат с готовност на служба.

— Лошо ли те приеха, ваша милост?

— Дадоха ми да завеждам солните мини. Намерих тук хляб, достъп до хората и до самия крал. Сега служа на шведите и все пак, ако някой поиска да ме сметне за неблагодарник, веднага бих му възразил.

— На какво основание?

— А на какво основание трябва да се изисква повече от мене, отколкото от самите поляци? Къде са днес поляците? Къде са сенаторите на това кралство, князете, магнатите, шляхтата, рицарите, ако не в шведския стан? А пък те първи би трябвало да знаят какъв е техният дълг, къде е спасението и къде гибелта на отечеството им. Аз следвам техния пример, тогава кой от тях има право да ме нарече неблагодарник? Защо аз, чужденецът, трябва да бъда по-верен от полския крал и на Жечпосполита, отколкото те самите? Защо би трябвало да се отказвам от тая служба, за която те сами се предлагат?

Лизола не отговори нищо. Подпря глава на ръката си и се замисли. Можеше да се предположи, че слуша шума на вятъра и плисъка на есенния дъжд, който започна да шиба в прозорците на кръчмата.

— Продължавай, ваша милост — каза той най-сетне, — ти наистина ми говориш интересни неща.

— Аз търся щастието си там, където мога да го намеря — каза Вжешчович, — а че тоя народ загива, не е нужно да се грижа за това повече от него самия. Пък и да се грижех, това никак не би помогнало, понеже те трябва да загинат!

— Защо?

— Първо, защото сами искат това; второ, защото са си го заслужили. Ваше превъзходителство! Има ли по света друга страна, в която може да се види толкова безредие и своеволие?… Какво правителство има тук? Кралят не управлява, понеже не му дават… Сеймовете не управляват, защото ги разтурват… Нямат войска, защото не искат да плащат данъци; нямат послушание, защото послушанието е противно на свободата; няма справедливост, защото няма кой да изпълнява присъдите и всеки по-силен ги тъпче; в тоя народ няма чувство за вярност, ето че всички изоставиха своя крал; няма любов към отечеството, щом го предадоха на шведите срещу обещанието, че постарому не ще им се пречи да своеволничат… Къде другаде би могло да се случи подобно нещо? Кой народ по света би помагал на неприятеля да завоюва собствената му земя? Кой би напуснал така краля си не заради тирания, не заради зли постъпки, а защото дошъл друг, по-силен? Къде има такъв човек, който да обича повече личния си интерес и да гази обществените работи? Какво имат те, ваше превъзходителство?… Нека ми посочи някой поне едно тяхно качество: дали солидност, дали разум, дали опитност, дали издръжливост, дали въздържание? Какво имат те? Хубава конница? Да! Но нищо повече… И нумидийците са се славели с конницата си, и галите също са имали славна конница, както може да се прочете у римските историци, но къде са те? Загинаха, както и тия трябва да загинат. Който иска да ги спасява, той само си губи времето напразно, понеже те самите не желаят да се спасяват!… Само безумци, своеволници, зли и продажници населяват тая земя!