Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Започнаха вече да се съмняват и за пан маршал Любомирски. Тия, които го познаваха добре, твърдяха, че амбицията превишава у него разума и любовта към отечеството, че досега стоял на страната на краля, понеже го ласкаело това, дето очите на всички били обърнати към него, дето едни и други го дърпали, канели, втълпявали му, че съдбата на отечеството е в негови ръце. Но изправен пред успехите на шведите, той беше започнал да се колебае, да се бави и все по-ясно заради собствената си гордост даваше на нещастния Ян Казимеж да почувства, че може да го спаси или да го унищожи окончателно.

Кралят изгнаник седеше в Глогов и от шепата верни, които деляха неговата съдба, все някой го напускаше и преминаваше към шведите. Така слабите се пречупват в дните на несрета, дори такива, на които първият порив на сърцето заповядва да тръгнат по честен и трънлив път. Карл Густав ги приемаше с отворени обятия, награждаваше ги, обсипваше ги с обещания, изкушаваше останалите верни, привличаше ги и простираше все по-широко своето владичество; самата съдба отстраняваше всички пречки пред краката му, той завладяваше Полша с полски сили, побеждаваше без бой.

Върволици от воеводи, кастелани, кралски и литовски чиновници, цели тълпи въоръжени шляхтичи, цели хоронгви несравнима полска конница се намираха в неговия стан, гледаха новия господар в очите, готови да се отзоват при всяко негово кимване.

Остатъците от кралските войски все по-настоятелно викаха на хетмана си: „Иди, преклони побелялата си глава пред величието на Карл… Иди, защото искаме да бъдем с шведите!“

— При шведите! При шведите!

И в подкрепа на думите блесваха хиляди саби.

А в същото време войната на изток продължаваше. Страшният Хмелницки отново обсади Лвов, а пълчищата на съюзниците му преминаваха покрай непревземаемите стени на Замошч, разливаха се по цялото Люблинско воеводство и достигаха до самия Люблин.

Литва беше в ръцете на шведите и на Ховански. Радживил започна война в Подлесието; електорът се бавеше, но всеки момент можеше да нанесе последен удар върху едва живата Жечпосполита; засега обаче се укрепяваше в кралска Прусия.

От всички страни при шведския крал пристигаха пратеничества да му честитят щастливата победа.

Зимата наближаваше, листата падаха от дърветата, орляци гарвани, врани и чавки бяха напуснали горите и се носеха над селата и градовете на Жечпосполита.

Оттатък Пьотрков Кмичиц отново попадна на шведски части, които бяха заели всички пътища. Някои отиваха към Варшава след превземането на Краков, защото се говореше, че Карл Густав, като приел изразите на вярност от южните и източните воеводства и подписал „капитулацията“, чакал само да се предадат и остатъците от войски, командвани от пан Потоцки и Лянцкоронски, и после веднага щял да тръгне за Прусия, та затова изпращал войската си напред. Никъде по пътя не пречеха на пътуването на пан Анджей, защото шляхтата изобщо не предизвикваше подозрения и множество въоръжени групи се движеха заедно с шведите; други пътуваха за Краков било за да се поклонят на новия господар, било да измолят от него нещо, затова никого не питаха нито за пропуски, нито за паспорти, още повече че близо до Карл, който се преструваше на милостив господар, не смееха да безпокоят никого.

Последното нощуване на пан Анджей преди пристигането му в Ченстохова се падна в Крушина, но едва се бе настанил, и там пристигнаха гости. Най-напред дойде шведска част от около сто конници, командвана от няколко офицери и един сериозен капитан. Той беше човек на средна възраст с доста внушителен изглед, едър, силен, плещест, с проницителни очи и макар да носеше чужда униформа и да изглеждаше на чужденец, щом влезе в кръчмата, заговори на пан Анджей на най-чист полски език, като го разпитваше кой е и къде отива.

Тоя път пан Анджей каза, че е шляхтич от Сохачевско, защото на офицера би могло да се стори странно, че поданик на електора е дошъл чак толкова навътре в страната. Но като узна, че пан Анджей отива при шведския крал, за да се оплаче, дето не искат да му платят дължимата сума, офицерът каза:

— Най-добре е човек да се моли при главния олтар и ти постъпваш правилно, ваша милост, че отиваш при самия крал, защото, макар той да има хиляди работи на главата си, не отказва да изслуша никого, а пък към вас шляхтичите е толкова любезен, та чак шведите ви завиждат.

— Стига само да има пари в съкровищницата…

— Карл Густав не е като някогашния ваш Ян Казимеж, който трябваше да прави заеми дори от евреите, защото, каквото имаше, веднага го даваше на първия, който го помоли. Пък и стига една работа да успее, пари в съкровището няма да липсват.