Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Тук пан старостата се наведе назад във фотьойла, в който седеше, притвори очи и продължи да говори с тих, тайнствен глас:

— Казано е, че ще има личби… Знаци на слънцето във вид на ръка и меч имаше… Боже, бъди милостив към нас, грешните!… Злите вземат връх над справедливите, защото шведът и неговите привърженици побеждават… Истинската вяра е в упадък, ето че лютераните се надигат… Хора, нима не виждате, че „dies irae, dies ilia“ 186 186 Ден на гнева, оня ден (лат.) — начален стих на средновековна песен за Страшния съд. — Бел.прев. наближава… Аз съм на седемдесет години, стоя край брега на Стикс, гледам за лодкаря и лодката… Аз виждам!…

Тук пан старостата млъкна, а Кмичиц го загледа със страх, защото твърденията му се видяха основателни, заключенията сполучливи, той се уплаши от съда и се замисли дълбоко.

Но пан старостата не гледаше към него, а пред себе си и накрай каза:

— Как тогава можем да победим шведите, когато това е Божие допущение, ясно отгатната и предсказана в пророчествата воля… Ей, към Ченстохова, хора, към Ченстохова! 187 187 Ченстоховският манастир е бил обект на особена религиозна почит. — Бел.прев. …

И пан старостата замлъкна отново.

Слънцето тъкмо залязваше, надничаше само отстрани в стаята, пречупваше се в дъга през кръглите стъкла с оловна обковка и образуваше седмоцветни ивици на пода. Останалата част от стаята беше в мрак. На Кмичиц ставаше все по-страшно и имаше мигове, когато му се струваше, че щом тая светлина изчезне, веднага ангелски тръби ще почнат да зоват на съд.

— За какви пророчества говориш, ваша милост? — попита той най-сетне старостата, защото мълчанието му се стори по-страшно.

Вместо да отговори, старостата се обърна към вратата за съседната стая и викна:

— Оленка! Оленка!

— За Бога! — възкликна пан Кмичиц. — Кого викаш, ваша милост?…

В тоя миг той вярваше във всичко, вярваше, че неговата Оленка по някакво чудо е прехвърлена от Кейдани тук и сега ще покаже пред очите му.

И забрави всичко, впи взор във вратата и чакаше, без да може да си поеме дъх.

— Оленка! Оленка! — повтори старостата.

Вратата се отвори: влезе не Билевичувна, а една прекрасна, стройна, висока девойка, подобна донякъде на Оленка по сериозното си лице, обляно със спокойствие. Тя беше бледа, може би болна, а може и уплашена от неотдавнашното нападение и вървеше с наведени очи, така някак леко и тихо, сякаш я движеше невидим повей.

— Това е дъщеря ми — каза старостата. — Синовете ми не са вкъщи. Те са с краковския пан, а заедно с него при нашия нещастен избраник.

След това се обърна към дъщеря си:

— Ваша милост панно, най-напред поблагодари на тоя рицар, че ни спаси, а после ни прочети пророчеството на света Бригида.

Момичето се поклони пред пан Анджей и излезе, а след малко се върна с печатни свитъци в ръка и като застана в седмоцветната светлина, започна да чете със звучен и сладък глас:

— Пророчество на света Бригида: „Най-напред ще ти покажа пет крале и техните държави: Густав, син на Ерик, ленив осел, понеже изостави правилното богослужение и премина на фалшиво. Захвърли апостолската вяра и въведе в кралството лютеранско изповедание, с което сложи петно на славата си. Виж «Еклезиаст», където се казва за Соломон, че опетнил славата си чрез идолопоклонство…“

— Чуваш ли, ваша милост? — попита старостата, като показваше на Кмичиц палеца на лявата си ръка, а другите пръсти държеше готови за броене.

— Чувам.

„Ерик, син на Густав, вълк поради ненаситната си алчност — четеше девойката, — заради която си навлече омразата на всички хора и на брата си Ян. Най-напред заподозря Ян, че заговорничи с датчанина и с Полша, и го измъчи с война, а като го хвана заедно с жена му, четири години го държа в подземие. Най-сетне Ян беше изваден от затвора и подпомогнат от променливото щастие, победи Ерик, отне му короната и го хвърли във вечна тъмница. Ето един непредвиден случай!“

— Внимавай — каза старостата. — Това е вече втори!

Девойката четеше по-нататък:

„Ян, брат на Ерик, горд орел, три пъти победител на Ерик, на датчанина и септентриона. Синът му Зигмунд беше избран на полския трон и в него тече благородна кръв. Слава на неговите издънки!“

— Разбираш ли? — питаше старостата.

— Да даде Бог много години на Ян Казимеж — отговори Кмичиц.

„Карл, княз на Судермания 188 188 Судермания, всъщност Сьодерманланд — област в Средна Швеция. — Бел.прев. : овен, защото както овните водят стадото, така той отведе шведите към заблудата. Той именно се бореше срещу правдата.“