Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тук пан старостата се наведе назад във фотьойла, в който седеше, притвори очи и продължи да говори с тих, тайнствен глас:

— Казано е, че ще има личби… Знаци на слънцето във вид на ръка и меч имаше… Боже, бъди милостив към нас, грешните!… Злите вземат връх над справедливите, защото шведът и неговите привърженици побеждават… Истинската вяра е в упадък, ето че лютераните се надигат… Хора, нима не виждате, че „dies irae, dies ilia“ 186 186 Ден на гнева, оня ден (лат.) — начален стих на средновековна песен за Страшния съд. — Бел.прев. наближава… Аз съм на седемдесет години, стоя край брега на Стикс, гледам за лодкаря и лодката… Аз виждам!…

Тук пан старостата млъкна, а Кмичиц го загледа със страх, защото твърденията му се видяха основателни, заключенията сполучливи, той се уплаши от съда и се замисли дълбоко.

Но пан старостата не гледаше към него, а пред себе си и накрай каза:

— Как тогава можем да победим шведите, когато това е Божие допущение, ясно отгатната и предсказана в пророчествата воля… Ей, към Ченстохова, хора, към Ченстохова! 187 187 Ченстоховският манастир е бил обект на особена религиозна почит. — Бел.прев.

И пан старостата замлъкна отново.

Слънцето тъкмо залязваше, надничаше само отстрани в стаята, пречупваше се в дъга през кръглите стъкла с оловна обковка и образуваше седмоцветни ивици на пода. Останалата част от стаята беше в мрак. На Кмичиц ставаше все по-страшно и имаше мигове, когато му се струваше, че щом тая светлина изчезне, веднага ангелски тръби ще почнат да зоват на съд.

— За какви пророчества говориш, ваша милост? — попита той най-сетне старостата, защото мълчанието му се стори по-страшно.

Вместо да отговори, старостата се обърна към вратата за съседната стая и викна:

— Оленка! Оленка!

— За Бога! — възкликна пан Кмичиц. — Кого викаш, ваша милост?…

В тоя миг той вярваше във всичко, вярваше, че неговата Оленка по някакво чудо е прехвърлена от Кейдани тук и сега ще покаже пред очите му.

И забрави всичко, впи взор във вратата и чакаше, без да може да си поеме дъх.

— Оленка! Оленка! — повтори старостата.

Вратата се отвори: влезе не Билевичувна, а една прекрасна, стройна, висока девойка, подобна донякъде на Оленка по сериозното си лице, обляно със спокойствие. Тя беше бледа, може би болна, а може и уплашена от неотдавнашното нападение и вървеше с наведени очи, така някак леко и тихо, сякаш я движеше невидим повей.

— Това е дъщеря ми — каза старостата. — Синовете ми не са вкъщи. Те са с краковския пан, а заедно с него при нашия нещастен избраник.

След това се обърна към дъщеря си:

— Ваша милост панно, най-напред поблагодари на тоя рицар, че ни спаси, а после ни прочети пророчеството на света Бригида.

Момичето се поклони пред пан Анджей и излезе, а след малко се върна с печатни свитъци в ръка и като застана в седмоцветната светлина, започна да чете със звучен и сладък глас:

— Пророчество на света Бригида: „Най-напред ще ти покажа пет крале и техните държави: Густав, син на Ерик, ленив осел, понеже изостави правилното богослужение и премина на фалшиво. Захвърли апостолската вяра и въведе в кралството лютеранско изповедание, с което сложи петно на славата си. Виж «Еклезиаст», където се казва за Соломон, че опетнил славата си чрез идолопоклонство…“

— Чуваш ли, ваша милост? — попита старостата, като показваше на Кмичиц палеца на лявата си ръка, а другите пръсти държеше готови за броене.

— Чувам.

„Ерик, син на Густав, вълк поради ненаситната си алчност — четеше девойката, — заради която си навлече омразата на всички хора и на брата си Ян. Най-напред заподозря Ян, че заговорничи с датчанина и с Полша, и го измъчи с война, а като го хвана заедно с жена му, четири години го държа в подземие. Най-сетне Ян беше изваден от затвора и подпомогнат от променливото щастие, победи Ерик, отне му короната и го хвърли във вечна тъмница. Ето един непредвиден случай!“

— Внимавай — каза старостата. — Това е вече втори!

Девойката четеше по-нататък:

„Ян, брат на Ерик, горд орел, три пъти победител на Ерик, на датчанина и септентриона. Синът му Зигмунд беше избран на полския трон и в него тече благородна кръв. Слава на неговите издънки!“

— Разбираш ли? — питаше старостата.

— Да даде Бог много години на Ян Казимеж — отговори Кмичиц.

„Карл, княз на Судермания 188 188 Судермания, всъщност Сьодерманланд — област в Средна Швеция. — Бел.прев. : овен, защото както овните водят стадото, така той отведе шведите към заблудата. Той именно се бореше срещу правдата.“

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x