Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Те пътуваха бавно и в Пултуск пристигнаха късно вечерта. Там повикаха Кмичиц в епископския дворец, наречен замъка, за да се легитимира пред командира.

— Доставям коне за войската на негова шведска милост — каза пан Анджей — и имам квитанции, с които отивам във Варшава за пари.

Полковник Израел (така се наричаше въпросният командир) се усмихна под мустак и каза:

— О, бързай, ваша милост, бързай, а на връщане вземи кола, че да имаш на какво да караш парите.

— Благодаря за съвета — отговори пан Анджей. — Аз разбирам, че ваша милост ми се подиграва… Но аз ще отида за своето, дори ако трябва да стигна до негово величество краля!

— Върви, не прощавай своето! — каза шведът. — Доста добра сумичка имаш да вземаш.

— Ще дойде такова време, та ще ми платите! — отговори Кмичиц, като излизаше.

В самия град отново попадна на тържества, защото веселието по случай превземането на Краков щеше да продължи три дни. Тук обаче пан Анджей узна, че в Пшасниш може би умишлено бяха преувеличили триумфа на шведите; киевският пан кастелан 183 183 Хетман Стефан Чарнецки, главнокомандващ полските кралски войски против шведите. — Бел.прев. съвсем не бил паднал в плен, а получил право да напусне града с войската си, оръжието и със запалени фитили при оръдията. Разправяха, че се запътил за Шльонск. Това не беше голяма утеха, но все пак утеха.

В Пултуск имаше значителни сили, които под командването на Израел предстоеше да потеглят към пруската граница, за да подплашат електора; затова нито градът, нито замъкът, макар и много просторен, нито предградията можеха да поберат войниците. Тук за пръв път Кмичиц видя войска да квартирува в черква. Във великолепната готическа колегиатска 184 184 Съборна католическа черква без епископ. — Бел.прев. черква, построена преди повече от двеста години със средства на епископ Гижицки, беше настанена немска наемна пехота. Вътре храмът гореше от светлина като при великденска служба, понеже на каменния под бяха запалени огньове. Над огнищата димяха котли. Около буретата с пиво се трупаха войници чужденци, все стари разбойници, които бяха ограбили цялата католическа част от Немско и които навярно не за пръв път нощуваха в черква. Отвътре се чуваше врява и викове. Пресипнали гласове пееха войнишки песни; чуваха се крясъци и смехове на жени, които по онова време често се влачеха подир войската.

Кмичиц застана на отворената врата; през пушеците между червените пламъци той видя червените, пламнали от пиене мустакати лица на наемниците, които бяха насядали върху бурета и пиеха бира; други хвърляха зарове или играеха на карти; трети продаваха свещенически одежди; четвърти прегръщаха развратници, облечени с ярки рокли. Крясъците, смеховете, звънът на чашите и дрънкането на мускетите, ехото, което гърмеше в сводовете — всичко това го оглушаваше. Зави му се свят, дъхът замря в гърдите му: адът не би го ужасил повече.

Най-сетне той се хвана за косата и побягна, като повтаряше сякаш полудял:

— Боже, застъпи се! Боже, накажи! Боже, спасявай!

Във Варшава господари отдавна вече бяха шведите. Понеже Витенберг, същинският управител на града и командир на гарнизона, в тоя момент се намираше в Краков, като негов заместник управляваше Раджейовски. Не по-малко от две хиляди войници се намираха в същинския град, обграден с насипи, и из съседните на насипите юридики 185 185 Част от града или предградие, собственост на шляхтичи или духовенството, която не е подчинена на градските съдилища и жителите й не плащат никакви данъци на града. — Бел.прев. , застроени с великолепни църковни и светски сгради. Кралският дворец и градът не бяха разрушени, защото пан Весел, маковски староста, ги беше отстъпил без бой, а сам заедно с гарнизона се бе измъкнал бързо, понеже се страхуваше от мъстта на личния си неприятел Раджейовски.

Но когато пан Кмичиц започна да се оглежда по-отблизо и по-внимателно, по много къщи видя следи от хищнически ръце. Това бяха къщите на ония жители, които бяха избягали от града, понеже не желаеха да бъдат под чуждо владичество, или които се бяха съпротивлявали, когато шведите се катереха по насипите.

От дворците на пановете, които се издигаха из юридиките, само ония бяха запазили старото си великолепие, чиито собственици духом и телом бяха на страната на шведите. Запазен беше следователно в цялото си великолепие дворецът на рода Казановски, понеже го пазеше Раджейовски, собственият дворец на последния, на пан хоронжи Конецполски и оня, който беше издигнал Владислав IV, а по-късно бе наречен Казимировски. Но църковните сгради бяха значително пострадали; дворецът на Денхоф беше полуразрушен, канцлерският или така нареченият Осолински, на улица Реформаторска, беше напълно ограбен. През прозорците надничаха немски наемници, а ония скъпи мебели, които покойният канцлер бе доставял от Италия на толкова висока цена, ония флорентински кожи, холандски гоблени, изкусно изработени бюра, инкрустирани със седеф, картините, бронзовите и мраморните статуи, венецианските и гданските часовници, ценното стъкло — всичко това или още лежеше безредно натрупано в двора, или вече опаковано, чакаше удобен случай, за да бъде изпратено по Висла за Швеция. Тия скъпи вещи бяха пазени от стража, но в това време те се похабяваха на открито и от дъжда.