Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

В миналото много пъти се бе случвало шляхтичите да посрещат с пушка и начело на въоръжените си слуги полските цивилни или военни пратеници за събиране данъци или други задължения — днес се определяха данъци, каквито се харесваха на шведите, а шляхтичите ги плащаха така покорно, както овцете дават вълната си на стригачите. Случваше се един и същи данък да се събира два пъти. Нямаше смисъл да се защитава човек с квитанции — добре поне, ако офицерът екзекутор не натопеше старата квитанция във вино и не заповядаше на предявителя й да я изяде. Но и това нищо! „Vivat protector!“ — извикваше шляхтичът, а когато офицерът си заминеше, накарваше слугата си бързо да се качи на покрива и да гледа дали не идва друг. И да се свършваше всичко само с шведските контрибуции! По-лоши от неприятеля бяха както тук, така и навсякъде продажниците. Отмъщаваха за стари спорове, стари обиди, преместваха граничните могилки между имотите, заграбваха ливади и гори и всичко това минаваше безнаказано за приятеля на шведите. А най-лоши бяха друговерците. Не само това. От хора несретници, отчаяни, авантюристи и комарджии се образуваха въоръжени групи. Те нападаха селяните и шляхтата. Помагаха им шведски и немски мародери и всякакъв вид нехранимайковци. Страната пламна от пожари; над градовете тежеше въоръженият войнишки пестник, в горите нападаха разбойници. Никой не мислеше за подобряване положението на Жечпосполита, за спасение, за отхвърляне на ярема… Никой не хранеше надежди…

Случи се, та близо до Сохачев шведски и немски скитници обсадиха пан Лушчевски, сохачевски староста, когото изненадаха в частното му имение в Струги. Макар и стар, той беше войнствен човек и се защитаваше енергично. Тъкмо тогава оттук мина пан Кмичиц, а понеже търпението му вече беше забрало като цирей, готов да се пукне при най-малък повод, пукна се именно при Струги. И той разреши на Кемлич и хората му да „перат“, а и сам връхлетя върху нападателите така силно, че ги разби, изсече, никого не остави жив, дори пленниците заповяда да бъдат удавени. Пан старостата, комуто помощта сякаш падна от небето, посрещна спасителя си с благодарност и веднага се залови да го гощава, а пан Анджей, като видя пред себе си големец и политик, при това и човек със стари възгледи, призна му омразата си към шведите и започна да го разпитва какво мисли за бъдещата съдба на Жечпосполита с надежда, че пан старостата ще влее някакъв балсам в душата му.

Но старостата имаше съвсем друго гледище за това, което бе станало, и каза:

— Ваша милост пане! Не зная какво бих казал, ако ваша милост ме беше попитал тогава, когато мустаците ми бяха още рижи, а умът затъмнен от желанията на тялото, но днес мустаците ми са побелели и нося седемдесетгодишен опит на гърба си; аз виждам бъдещето, понеже съм близо до гроба, та ще ти кажа, че не само ние, дори да поправим грешките си, но и цяла Европа няма да сломи шведското могъщество…

— Как е възможно това? Откъде се взе то?! — възкликна Кмичиц. — Кога Швеция е била толкова могъща? Нима полският народ не е по-голям, нима не можем да имаме повече войска? Нима нашата войска е отстъпвала когато и да било по храброст на шведската?

— Нашият народ е десет пъти по-голям; богатство Бог ни е дал толкова, че в моето Сохачевско староство се ражда повече пшеница, отколкото в цяла Швеция, а колкото се отнася до храбростта, аз участвах в боя при Кирхолм, когато ние, три хиляди хусари, разбихме на пух и прах осемнайсет хиляди най-добра шведска войска.

— Е, щом е така — каза Кмичиц, чиито очи чак светнаха при спомена за Кирхолм, — какви са тия земни причини, поради които не бихме могли да ги победим и сега?

— Преди всичко това — каза старецът бавно, — че ние се смалихме, а те пораснаха, че ни завоюваха посредством нашите собствени ръце, както по-рано завоюваха немците чрез немците. Такава е Божията воля и няма сила, повтарям, която би могла да им се противопостави днес.

— Ами ако шляхтата се опомни и се обедини около своя крал, ако всички грабнат оръжие, какво съветваш, ваша милост, че трябва да се направи и какво ще направиш ти самият?

— Тогава ще тръгна с другите, ще загина и съветвам всекиго да загине, защото после ще дойдат такива времена, които е по-добре да не видим…

— Не могат да дойдат по-лоши! Кълна се, че не могат!… Това е невъзможно!… — извика Кмичиц.

— Виждаш ли, ваша милост — каза пан старостата, — преди края на света и преди Страшния съд ще дойде антихрист и е казано, че тогава злите ще вземат връх над справедливите, сатани ще ходят по света, вяра, противна на истинската, ще проповядват и ще привличат хората в нея. С Божие позволение злото ще победи навсякъде, чак до оня момент, когато ангели с тръби ще възвестят края на света…