Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

В много други градове можеше да се види същото и при все че столицата се бе предала без бой, на Висла вече чакаха трийсет грамадни речни кораба, готови да откарат плячката.

Градът изглеждаше като чуждестранен. По улиците се чуваше повече чужд говор, отколкото полски: навсякъде се срещаха шведски и немски войници, френски, английски и шотландски наемници с най-различни облекла, с шапки, с лодкообразни гребенести шлемове, с кафтани, брони, полуброни, с чорапи или шведски ботуши, които приличаха на кани. Навсякъде чужда пъстрота, чужди носии, чужди лица, чужди песни. Дори конете бяха с по-различни форми от тия, с които бе свикнало окото.

Наприиждали бяха и много арменци с тъмни лица и тъмни коси, покрити с цветни такета; те бяха дошли да купуват плячката.

Но най-много учудваше големият брой цигани, които неизвестно защо се бяха стекли в столицата от всички страни заедно с шведите. Шатрите им се намираха при Уяздовския дворец и по цялата юридика на черквата „Свети Ян“ и сякаш представляваха отделен град от чергила вътре в зидания.

Всред тия разноезични тълпи местните жители почти се губеха; за собствената си безопасност те гледаха да си стоят затворени по къщите, малко се показваха по улиците и винаги бързаха. Само от време на време някоя господарска карета, забързана към кралския дворец по Краковске пшедмешче, обградена с хайдуци, пажове или войска с полски униформи, напомняше, че това е полски град.

Само в неделя и в празник, когато камбаните зовяха за черква, тълпи наизлизваха от къщите и столицата придобиваше стария си изглед, въпреки че и тогава пред черквите заставаха като ограда цели редици чужди наемници, за да гледат жените, да ги дърпат за роклите, когато те минаваха с наведени очи, да се смеят, а понякога и да пеят безобразни песни пред храмовете тъкмо тогава, когато вътре се служи литургия.

Всичко това мина като привидение пред смаяните очи на пан Анджей, но той не остана дълго във Варшава, защото не познаваше никого и нямаше пред кого да отвори душата си. Той не влезе в по-близка връзка дори с ония полски шляхтичи, които се намираха в града и заемаха странноприемниците, построени по времето на крал Зигмунт ІІІ на улица Длуга. Наистина заговорваше с тоз-оня, за да узнае нещо ново, но това бяха горещи привърженици на шведите, които в очакване да се завърне Карл Густав висяха при Раджейовски и при шведските офицери с надежда да получат староства, конфискувани частни и църковни имоти или разни заложени имения. Всеки от тях заслужаваше да му се изплюят в очите, от което впрочем Кмичиц не се въздържаше особено много.

Само за обикновените граждани Кмичиц чуваше, че съжалявали за старото време, за потиснатото отечество и за добрия крал. Шведите ги преследваха жестоко, вземаха им къщите, изстискваха контрибуции, затваряха ги.

Разправяше се също, че занаятчийските еснафи имали скрито оръжие, особено майсторите на брони и доспехи, месарите, кожухарите и могъщият еснаф на обущарите, че непрекъснато чакали завръщането на Ян Казимеж, без да губят надежда, и при малка помощ отвъд били готови да ударят върху шведите.

Когато слушаше това, Кмичиц не искаше да вярва на ушите си и в главата му не можеше да се побере, че хора от долно съсловие и с ниско обществено положение проявяват по-голяма любов към отечеството и вяра в законния крал, отколкото шляхтичите, които още с раждането си бяха длъжни да донасят това чувство на тоя свят.

Но тъкмо шляхтичите и магнатите заставаха на страната на шведите, а простолюдието проявяваше най-голяма готовност за съпротива и често се случваше, когато шведите подкарат тия хора на работа за укрепяването на Варшава, те да предпочетат боя и затвора, дори самата смърт, но не да помагат за засилването на шведската мощ.

Извън Варшава в страната кипеше като в кошер. Всички пътища, градове и градчета бяха задръстени от войска, от шляхтишки и пански войници, от панове и шляхтичи в услуга на шведите. Всичко беше взето, присвоено, победено, всичко беше така шведско, сякаш тая страна винаги е била в техни ръце.

Пан Анджей не срещаше други хора, а само или шведи, или шведски привърженици, или хора отчаяни, равнодушни, които бяха убедени до дъното на душата си, че всичко е вече пропаднало. Никой не мислеше за съпротива, тихо и бързешком изпълняваха такива заповеди, за половината, дори за една десета част от които в миналото щеше да възникне съпротива и протести. Уплахата беше толкова голяма, че дори тия, които търпяха неправди, славеха високо милостивия протектор на Жечпосполита.